— Първо ще ти сложа местна упойка — каза вещицата и в ръцете й се появи спринцовка.
Брайс затрепери още по-силно.
— Дишай дълбоко — посъветва я вещицата, потупвайки спринцовката с пръст, за да прогони въздушните мехурчета.
Разнесе се стържене на стол по пода и една мазолеста ръка обгърна нейната.
Хънт я погледна в очите.
— Дишай дълбоко, Брайс.
Тя пое дъх. Иглата потъна в бедрото й и от убождането й избиха сълзи. Тя стисна ръката му много силно, но Хънт дори не трепна.
Болката се разнесе бързо и кракът й се обезчувстви с гъделичкане. Чак до костите.
— Усещаш ли това? — попита вещицата.
— Кое?
— Чудесно — обяви тя. — Започвам. Мога да сложа параван, ако…
— Не — отсече през зъби Брайс. — Просто действай.
Край на отлагането. На чакането.
Видя как вещицата взе скалпел, и след миг усети лек, но настойчив натиск по крака си. Тялото й пак се разтрепери и тя издиша рязко през стиснати челюсти.
— Не мърдай — предупреди я вещицата. — Разрязвам белезната тъкан.
Тъмните очи на Хънт не се откъсваха от нейните и тя се насили да мисли за него вместо за крака си. Той наистина се беше появил в онази уличка в нощта на убийствата.
Споменът изплува и мъглата от болката, страха и тъгата, обгърнала съзнанието й, се поразсея. Спомни си как две силни топли ръце хванаха раменете й. Как й проговори. А след това се спусна съвършена тишина, сякаш гласът му беше звънец. Силните му ръце стиснаха бедрото й, докато тя ридаеше и пищеше.
Спомни си как я успокояваше.
— Мисля, че ще успея да премахна повечето от белезната тъкан — отбеляза вещицата. — Но… — Тя изруга тихо. — Свещена Луна, погледнете това.
Брайс не пожела да погледне, но Хънт плъзна очи към екрана, където се виждаше кървавата й рана. В челюстта му потрепна нервен мускул, който й подсказа какво е видял вътре.
— Не разбирам как ходиш дори — прошепна вещицата. — Каза, че не пиеш болкоуспокояващи?
— Само в най-тежките случаи — отвърна немощно Брайс.
— Брайс. — Вещицата се поколеба. — Трябва да стоиш напълно неподвижно. И да дишаш възможно най-дълбоко.
— Добре — съгласи се с тънко гласче Брайс.
Хънт стисна ръката й по-силно. Тя пое дъх.
Някой изсипа киселина в крака й, кожата й зацвърча, костите й започнаха да се разтапят.
Дъхът свистеше през стиснатите й зъби — вдишване и издишване, издишване и вдишване. О, богове, о, богове.
Хънт преплете пръсти с нейните, стегна още повече хватката си.
Гореше, гореше, гореше, гореше.
— Като стигнах до уличката онази вечер — подхвана той и гласът му прониза трескавото й дишане, — ти кървеше сериозно. Въпреки това се опита да го защитиш. Не ни допусна до него, докато не се легитимирахме.
Тя простена. Учестеното й дишане не смогваше на нетърпимата агония от цялото дълбаене, дълбаене, дълбаене.
Хънт погали с пръсти челото й.
— Помислих си: „Ето някой, на когото бих се доверил да ми пази гърба. Ето такъв приятел искам да имам“. И май се държах толкова грубо с теб, когато се срещнахме отново, защото, защото една част от мен се страхуваше от това прозрение.
Брайс не успя да сдържи сълзите си.
Очите му не напускаха нейните.
— Бях и в стаята за разпити. — Пръстите му замилваха утешително косата й. — Присъствах на всичко.
Болката я прониза надълбоко и Брайс не успя да възпре писъка, който изригна от гърлото й.
Хънт се приведе напред и долепи хладното си чело до нейното.
— През цялото това време знаех коя си. Не те забравих.
— Започвам извличане и стабилизиране на отровата — обяви вещицата. — Болката ще стане още по-силна, но почти приключваме.
Брайс не можеше да диша. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за Хънт, думите му и болката в крака си, за белега в душата си.
Хънт прошепна:
— Ще се справиш. Ще се справиш, Брайс.
Нямаше да се справи. Адът, който избухна в крака й, я накара да огъне тяло, обтягайки ремъците, напрегна гласните й струни до краен предел и ревът й изпълни стаята.
Хънт нито за миг не отпусна хватката си.
— Почти я извлякох — напрегнато рече вещицата. — Дръж се, Брайс.
И тя се държеше. За Хънт. За ръката му и топлината в очите му. Държеше се с всички сили.
— С теб съм — пророни той. — С теб съм, сладурче.
За пръв път произнасяше тази дума така. Винаги досега бе звучала подигравателно, покровителствено. И Брайс винаги й се дразнеше.