Но не и този път. Не и докато я държеше за ръка, докато държеше погледа й с очи и цялото й същество. Понасяйки болката заедно с нея.
— Дишай — нареди й. — Ще се справиш. Ще се справим заедно.
Ще се справим — заедно. Щяха да се справят с този сбъркан живот заедно. С този сбъркан свят. Брайс простена, този път не само от болка.
А Хънт, сякаш доловил промяната, пак се приведе към нея. И докосна с устни нейните.
Целувка, лека като перце. Онази светлина, която от толкова отдавна спеше в нея, започна да изпълва гърдите й, вените й.
— В името на горящия Солас — промълви вещицата и болката мигновено секна.
Все едно някой натисна копче. Стана толкова внезапно, че Брайс извърна поглед от Хънт и погледна тялото си, кръвта по него, отворената рана. Сигурно щеше да изгуби съзнание, виждайки петнайсетсантиметров разрез в бедрото си, ако не беше видяла и нещото, което вещицата държеше с пинсети. Приличаше на червей.
— Ако магията ми не я стабилизираше, отровата щеше да е в течно състояние — обясни вещицата, пренасяйки внимателно прозрачния гърчещ се червей на черни петънца към стъкленицата.
Отровата мърдаше като живо същество, докато вещицата — чиято магия още жужеше — я затваряше в стъкленицата. Вътре се превърна в локва, която продължи да пулсира. Сякаш търсеше начин да излезе.
— Ще почистя раната и ще я затворя, а после тестваме отровата — обясни вещицата.
Брайс кимна, въпреки че почти не я чу. Не чуваше нищо друго, освен думите на Хънт. С теб съм.
Пръстите й се свиха около неговите. И тя позволи на очите си да му кажат всичко, което съдраното й гърло не можеше. И аз съм с теб.
След трийсетина минути Брайс вече седеше, обгърната от ръката и крилото на Хънт, и двамата гледаха как светлата сияеща магия на вещицата обвива локвичката отрова на дъното на стъкленицата и я източва в тънка нишка.
— Съзнавам, че методите ми на изследване не могат да се опишат като медицински експеримент — отбеляза тя.
Вдигна капачето на прозрачна пластмасова кутийка, в която имаше най-обикновено бяло хапче, и пусна нишката отрова вътре. Тя се зарея над него като копринена лента, носена от вятъра, а вещицата затвори капака.
— На улицата се продава много по-силен вариант на това — обясни, — но искам да проверя дали дозата от лечебната ми магия, достатъчна да задържи отровата и да се слее с нея, е достатъчна и като противосредство срещу синта.
Вещицата спусна внимателно пропитата с магия отрова върху таблетката. Тя изчезна мигновено, всмукана от бялата субстанция. Лицето на вещицата обаче остана все така сбърчено в концентрация. Сякаш се съсредоточаваше върху случващото се вътре в хапчето.
Брайс попита:
— Значи магията ви сега стабилизира отровата в хапчето? И предотвратява действието на синта?
— В общи линии — потвърди отнесено вещицата, насочила вниманието си към случващото се в кутийката. — Но е нужна почти цялата ми концентрация, за да я задържа достатъчно стабилна. Затова търся начин да извадя себе си от уравнението, така че всеки да може да я използва без мое присъствие.
Брайс се умълча, позволявайки на вещицата да работи спокойно.
Нищо не се случваше. Хапчето просто си стоеше в кутийката.
Изниза се минута. Две. Но точно преди третата…
Хапчето започна да посивява. И накрая рухна на микроскопични прашинки, които бързо се разпаднаха. От хапчето не остана нищо.
Хънт пръв наруши тишината:
— Получи ли се?
Вещицата примига, загледана в празната кутийка.
— Така изглежда. — Тя се обърна към Брайс. Челото й лъщеше от пот. — Ще ми се да продължа с експериментите, но като приключа, мога да ти изпратя малко от отровата в шишенце. Някои хора държат да си запазят спомен от изпитанията.
Брайс кимна умислено. И осъзна, че няма никаква представа какво да прави оттук нататък.
62
Джесиба не възрази, когато Брайс я помоли да я освободи от работа до края на деня. Просто настоя да се яви в галерията рано сутринта, иначе щяла да я превърне в магаре.
Хънт я върна по въздух от кабинета на медвещицата и дори я пренесе надолу по стълбището от покрива до апартамента й. Внесе я през вратата, остави я на дивана и легна до нея.
Брайс можеше да стои сгушена в топлото му тяло чак до вечерта.
Телефонът му иззвъня тъкмо когато й приготвяше обяд.
— Здравей, Мика.
Дори от другия край на стаята Брайс чу студения красив глас на архангела.
— Ела в кабинета ми. Веднага. Доведи Брайс Куинлан.