Докато обличаше бойния си костюм и събираше шлема и оръжията си, Хънт обмисляше дали да не каже на Брайс да хване някой влак и да се омете от града. Знаеше, че срещата с Мика няма да е приятна.
Тя куцаше и раната й още беше прясна, затова Хънт й изрови свободно долнище и й помогна да го обуе. Беше си записала час за контролен преглед след месец и чак сега му хрумваше, че може тогава да не присъства.
Или защото случаят щеше да е вече разрешен, или заради онова, което предстоеше да се случи в Комициума.
Брайс понечи да тръгне към вратата, но Хънт я грабна на ръце, изнесе я от апартамента и излетя с нея. Почти не говореха. Имаше ли смисъл от думи след събитията от сутринта? Кратката му целувка казваше достатъчно. И светлината, която можеше да се закълне, че видя в очите й, като се отдръпна от нея.
Бяха прекрачили граница, от която вече нямаше връщане назад.
Хънт кацна на една от терасите по кулата на губернатора — централната от общо петте на Комициума. Коридорът пред кабинета му, който обикновено гъмжеше от посетители, сега пустееше. Лош знак. Хънт понесе Брайс към вратата. Ако всички бяха избягали или Мика им беше наредил да опразнят коридора…
Ако срещнеше Сандриел, ако тя видеше, че Брайс е ранена.
Инстинктите му се раздвижиха, станаха смъртоносни. Светкавиците напираха да излязат от кожата му, гърчеха се в него като кобри, готови за атака.
Внимателно остави Брайс пред затворената двукрила врата от матово стъкло. Увери се, че е стъпила здраво на краката си, преди да я пусне, и отстъпи назад, за да огледа всеки сантиметър от лицето й.
В очите й блестеше тревога. Той се приведе към нея и я целуна леко по слепоочието.
— Горе главата, Куинлан — пророни до копринената й кожа. — Използвай пак оня фантастичен трик, при който гледаш отвисоко на хора с две глави по-високи от теб.
Тя се усмихна и го плесна леко по ръката. Хънт се отдръпна с усмивка, отвори вратите и я подкани да влезе с ръка на гърба й. Подозираше, че това ще е последната му усмивка за дълго време напред. Но нямаше намерение да го казва на Куинлан. Макар че и тя видя с очите си кой стои в кабинета на Мика.
Отляво на бюрото му стърчеше Сабин, скръстила ръце и изопнала гръб в същинско олицетворение на студената ярост. От едната й страна с каменно изражение стоеше Амели.
Хънт веднага се досети защо го е извикал губернаторът.
Мика беше застанал до прозореца с вледенено от недоволство лице. Исая и Виктория заемаха позиции от двете страни на бюрото му. Очите на командира просветнаха предупредително.
Брайс плъзна поглед из стаята и се поколеба.
Хънт каза тихо:
— Няма нужда и Куинлан да присъства.
Сребристорусата коса на Сабин проблесна под лампите с първосвет.
— О, напротив — отсече вълчицата. — Искам да присъства докрай.
— Няма смисъл да питам дали е вярно — каза Мика на Хънт, когато двамата с Брайс спряха в средата на стаята.
Вратите се затвориха зад тях. И се заключиха.
Мика продължи:
— В бара е имало шест камери. Всичките са записали действията ти срещу Амели Рейвънскрофт. Тя е докладвала на Сабин, а Сабин се обърна директно към мен.
Амели се изчерви.
— Просто й го споменах — поправи тя губернатора. — Не съм скимтяла като кутре.
— Недопустимо е — изсъска Сабин на Мика. — Въобразяваш си, че можеш да насъскаш свой наемен убиец срещу член на една от моите глутници? Срещу моята наследница?
— Ще повторя, Сабин — натърти отегчено Мика, — че не съм пращал Хънт Аталар срещу нея. Действал е по своя воля. — Той метна поглед към Брайс. — И от името на придружителката си.
Хънт побърза да изясни:
— Брайс няма нищо общо. Амели й направи гнусен номер, затова реших да я посетя.
Той оголи зъби към младата алфа, която преглътна сухо.
— Нападнал си капитана ми — озъби се Сабин.
— Предупредих я да стои настрана от Брайс — изстреля Хънт. — Да я остави на мира. — Той килна глава, неспособен да възпре следващите си думи. — А може би не си подозирала, че Амели се заяжда с Брайс още откакто загина дъщеря ти? Подиграва я. Нарича я боклук.
Изражението на Сабин дори не трепна.
— Има ли значение, щом е вярно?
Силен грохот изпълни главата му. Но Брайс не каза нищо. Просто сведе очи.
Сабин се обърна към Мика:
— Не бива да му се размине безнаказано. Ти се издъни с разследването на убийството на дъщеря ми. Позволи на тези двамата да си врат носовете където не им е работа, да обвинят мен, че съм я убила. А сега и това. На косъм съм да разкрия пред града, че не можеш да контролираш дори робите си. Настоящата ти гостенка със сигурност ще е много заинтригувана от този дребен факт.