Силата на Мика протътна в стаята.
— Аталар ще бъде наказан подобаващо.
— Сега. Тук. — Лицето на Сабин придоби съвършено вълче изражение. — За да видя с очите си.
— Сабин — обади се Амели.
В отговор Сабин изръмжа на младата си капитанка.
Само бе чакала подходящия момент — и сега използваше нападението над Амели като оправдание. Несъмнено я беше довлякла тук против волята й. Сабин се беше заклела, че ще си платят, задето я обвиниха в убийството на Даника. И явно държеше на думата си.
— Позицията ти във вълчата йерархия не ти дава право да нареждаш на републикански губернатор — заяви с ужасяващо спокойствие Мика.
Той въздъхна тежко. И погледна с разочарование Хънт.
— Постъпил си безразсъдно. Очаквах поне ти да имаш глава на раменете си.
Брайс трепереше. Но Хънт не смееше да я докосне.
— Историята диктува, че роб, посегнал на свободен гражданин, трябва да плати с живота си — изтъкна Сабин.
Хънт едва потисна мрачния кикот, който се надигна в гърлото му. Нима от векове не правеше точно това по поръчка на архангелите?
— Моля ви — прошепна Брайс.
И може би състрадание смекчи каменната гримаса на Мика, който каза:
— Това са овехтели традиции. И то от Пангера, не от Валбара. — Сабин отвори уста да възрази, но архангелът вдигна ръка. — Хънт Аталар ще си понесе наказанието. И ще умре. По начина, по който умират ангелите.
Брайс понечи да скочи на несигурни крака към Мика. Хънт я хвана за рамото и я спря.
— Ще стане Жив мъртвец.
Кръвта му се смръзна. Въпреки това сведе глава в поклон. Беше готов да понесе последствията още от мига, в който се изстреля в небето с кутията от пекарната в ръце.
Брайс погледна към мрачното лице на Исая за обяснение. Командирът каза:
— Ангел се превръща в Жив мъртвец, когато отрежат крилете му.
Брайс заклати глава.
— Не, моля те…
Но Хънт срещна стоманения поглед на Мика, прочете безпристрастната решимост в него. Коленичи и съблече якето и ризата си.
— Няма да повдигна обвинение — обади се Амели. — Сабин, не съм съгласна с това. Просто забрави.
Мика тръгна към Хънт и в ръката му се появи лъскав двуостър меч.
Брайс се хвърли на пътя му.
— Моля те… умолявам те…
Мирисът на сълзите й изпълни кабинета.
Виктория веднага застана до нея. За да я подкрепи. И прошепна толкова тихо, че Хънт едва я чу:
— Ще му пораснат нови. До няколко седмици ще му пораснат нови.
Но сега щеше да боли адски. Хънт пое няколко успокоителни глътки въздух. Спусна се надълбоко в себе си, до онова място, където претърпяваше всички наказания, всички кървави мисии, всеки смъртоносен удар, който бе принуден да нанесе.
— Сабин, не — продължаваше Амели. — Стига!
Сабин мълчеше. Наблюдаваше, без да трепне.
Хънт разпери криле и ги вдигна достатъчно високо над гърба си, за да позволи чист замах.
Брайс закрещя нещо, но Хънт просто погледна Мика.
— Направи го.
Мика дори не кимна, преди да замахне с меча.
Агония, каквато не бе изживявал от двеста години, проряза тялото му, прекъсна всичко…
Писъците на Брайс го изтръгнаха от безсъзнанието.
Бяха достатъчен стимул да избистри ума си насила въпреки жестоката болка в гърба му, в душата му.
Явно беше изпаднал в несвяст само за секунда, защото кръвта още бликаше от крилете му, лежащи като паднали клони на пода на кабинета.
Амели като че ли всеки момент щеше да повърне, Сабин се подсмихваше злорадо, а Брайс клечеше до него, оцапала панталона и ръцете си с кръвта му, и ридаеше:
— О, богове, о, богове…
— Вината е изкупена — заяви Сабин на Мика, който вече се обаждаше на медвещер.
Хънт беше платил за постъпката си, всичко беше приключило и можеше да се прибере у дома с Брайс.
— Ти си позор, Сабин. — Думите на Брайс изсвистяха като копие през стаята и тя оголи зъби срещу наследницата на прима. — Ти си позор за всеки вълк, живял някога на тази планета.
— Не ме интересува мнението на някакъв си мелез — отвърна Сабин.
— Даника не заслужаваше майка като теб — изръмжа разтреперано Брайс. — Заслужаваше много по-добра.
Сабин спря.
— А аз не заслужавах себична, безгръбначна лигла за дъщеря, но ето че такава ми се падна.
Свирепото ръмжене на Брайс го достигна глухо през мъглата на агонията му. Но Хънт не успя да я спре, когато скочи на крака, видимо изтръпвайки от болката в бедрото си.