Мика препречи пътя й. Брайс виеше задъхано през зъби, но архангелът остана на мястото си, непоклатим като планина.
— Изведи го оттук — нареди й със спокоен, категоричен тон. — Води го у вас, в квартирите, все ми е едно.
Сабин обаче явно беше решила да се позадържи колкото да ухапе Брайс за последно и й каза с гърлен отровен глас:
— Знаеш ли, че миналата зима се обърнах към Подземния крал, за да поискам отговори от Даника или каквато енергия е останала от нея в Спящия град?
Брайс застина с онази съвършена неподвижност на елфите. Чист ужас изпълни очите й.
— Знаеш ли какво ми каза той? — Зверско изражение обзе лицето на вълчицата. — Каза, че Даника не пожелала да се яви. Жалката ми дъщеря не благоволи да се изправи лице в лице с мен дори от отвъдното. Защото се срамуваше. Срамуваше се от постъпката си, от безпомощните си писъци, докато е умирала, молейки се като някой от вас. — Цялото й тяло като че ли вибрираше от ярост. — И знаеш ли какво ми каза Подземния крал, когато настоях да я призове отново?
Никой друг не смееше да проговори.
— Каза ми, че ти, боклук такъв, си сключила сделка с него. Заради нея. Че си го потърсила след смъртта й и си й отстъпила своето място в Костения квартал, за да я приеме. Опасявала си се, че няма да я допусне, защото е умряла като страхливка, и си му се примолила да вземе нея вместо теб.
Дори болката на Хънт сякаш секна за момент от думите й.
— Не отидох за това! — отрече яростно Брайс. — Даника не е била страхливка в нито един шибан миг от живота си! — изкрещя с пресеклив глас.
— Нямаш право — избухна Сабин. — Тя беше страхливка и умря като такава, и заслужаваше лодката да я изсипе в реката! — изкрещя алфата. — А сега цяла вечност ще носи срама си заради теб! Тя не трябваше да стига дотам, глупава курво. И сега ще страда!
— Достатъчно — каза Мика.
Думата му съдържаше ясна заповед. Напусни.
Сабин просто се изсмя бездушно и се завъртя на пета, оставяйки Брайс да ридае неутешимо.
Напусна кабинета с горда крачка, следвана плътно от Амели.
— Съжалявам — прошепна Амели, затваряйки вратата.
Брайс се изплю към нея.
Това беше последното, което Хънт видя, преди тъмнината да го превземе отново.
Никога нямаше да им го прости. На никого от тях.
Хънт остана в безсъзнание, докато медвещиците работеха по него в кабинета на Мика — зашиха раните от отсечените му криле, за да не губи повече кръв, а после ги превързаха с мехлем, който щеше да ускори порастването на нови. Не използваха първосвет — явно не им беше позволено да подпомагат магията си с него при лечението на Живи мъртъвци. Така прекрачваха законовите устои на наказанието.
Брайс стоя на колене до него през цялото време, сложила главата му в скута си. Не чуваше Мика, докато й обясняваше, че алтернативата била Хънт да е мъртъв — официално и необратимо.
Час по-късно вече лежеше с него в леглото и милваше главата му, заслушана в дълбокото му равномерно дишане. Една от медвещиците й беше наредила да му дава от лечебния еликсир на всеки шест часа. Той щял да облекчава болките.
Исая и Наоми ги бяха пренесли до апартамента й, но веднага щом го положиха по лице върху нейното легло, Брайс ги изгони.
Не очакваше Сабин да разбере защо е отстъпила мястото си в Костения квартал на Даника. Тя никога не слушаше, когато дъщеря й говореше, че един ден ще я погребат там с почести, при другите герои на Дома. Че ще продължи да живее цяла вечност като малка искрица енергия. Като част от града, който толкова обичаше.
Брайс беше виждала с очите си как черната лодка се преобръща в реката. И никога нямаше да забрави приглушените умолителни вопли на Даника, запечатани в аудиозаписа от камерата в коридора.
Не можеше да приеме риска лодката да не стигне до отсрещния бряг. Не и с Даника вътре.
Затова хвърли един Мъртвешки знак в Истрос — монета от чисто желязо от древно, отдавна рухнало кралство отвъд морето. Таксата, която Подземния крал изискваше, за да допусне простосмъртен до бреговете си.
После коленичи на едно от порутените каменни стъпала на броени крачки от реката, точно под арките на костените порти, и зачака.
Подземния крал се появи след броени секунди, обгърнат в черни мъгли и тих като смъртта.
От векове простосмъртен не е дръзвал да стъпи на острова ми.
Гласът му беше едновременно стар и млад, мъжки и женски, приветлив и изпълнен с омраза. Брайс никога не беше чувала нещо толкова противно — и примамливо.