Дланите й бяха събрани пред гърдите й, сякаш беше заспала, молейки се на боговете.
Той оформи името й с устни и сух като шкурка език.
Болката обля тялото му като вълна, но той успя някак да протегне ръка. Да я плъзне през кръста й и да я придърпа към себе си. Тя издаде тихичък звук и зарови глава в шията му.
Нещо дълбоко в него се размърда и пак си намери място. Онова, което беше направила днес, което разкри пред света, молейки се за него… Криеше много опасности. И за двама им. Много, много опасности.
Най-разумно беше да се откъсне от нея. Преди това помежду им да е стигнало до неизбежния си жесток край. Като всичко друго в Републиката.
Но не можа да свали ръката си от нея. Да устои на импулса да вдиша аромата й, заслушан в тихото й дишане.
Не съжаляваше за постъпката си. Ни най-малко.
Ала някой ден това можеше да се промени. И то не след дълго.
Затова Хънт реши да се полюбува на Брайс.
Да се наслади на всеки миг с нея.
63
— Ати добре ли е, Биби?
Брайс разтри очи, загледана в компютърния монитор в библиотеката.
— Почива си.
Лехаба се разплака сутринта, когато Брайс се довлече на работа и й разказа какво е станало. Сякаш не забелязваше, че кракът не я болеше — изобщо. Искаше й се да остане у дома, за да се грижи за Хънт, но като се обади на Джесиба, отговорът й беше категоричен: Не.
Първата половина от сутринта прекара в попълване на молби за работа.
И този път ги изпрати всичките.
Нямаше представа дали ще се озове на по-добро място, но първата крачка беше да се махне оттук. Първата от много.
Направи няколко и от тях.
Рун й вдигна веднага и незабавно дойде в апартамента.
Хънт още спеше, когато го остави в ръцете на брат си. Не искаше да допуска никого от проклетия му легион в дома си. Да вижда Исая или Виктория, или когото и да било от триариите в близко време.
Рун се смая, като видя гърба на Хънт. Но обеща да спазва стриктно графика за хапчетата и промиването на раните, който му беше направила.
— Мика го е пощадил — отбеляза брат й, чоплейки обицата си, когато Брайс прескочи до апартамента по обяд. — Буквално. Сабин е имала законно основание да поиска смъртта му.
Като роб Хънт нямаше права. Никакви.
— Няма да го забравя до края на живота си — каза глухо Брайс. Как проблесна мечът на Мика. Как Хънт изрева, сякаш разкъсваха душата му. Как се усмихна Сабин.
— Аз трябваше да затворя устата на Амели.
Около него започваха да се събират сенки.
— Е, друг я затвори.
Тя отмери дозата от еликсира, която Рун трябваше да му даде на следващия кръгъл час.
Брат й преметна ръка върху облегалката на дивана.
— Иска ми се да бях аз, Брайс.
Тя срещна погледа му.
— Защо?
— Защото си ми сестра.
Брайс не знаеше как да му отговори. Още не.
През очите му като че ли пробяга болка заради мълчанието й. Тя побърза да излезе от апартамента и още не беше стигнала до галерията, когато Джесиба се обади да й опява, че не била готова за срещата в два с метаморфа бухал, който щял да купи мраморна статуетка, струваща три милиона златни знака.
Брайс проведе срещата, осъществи продажбата и не чу половината от разговора.
Подпис, печат, довиждане.
Върна се в библиотеката в три. Като отвори лаптопа си, Лехаба стопли рамото й.
— Защо си влизала в сайта на „Реднър Индъстрис“?
Брайс просто впери поглед в двете полета.
Потребителско име. Парола.
В първото вписа дфендир. Курсорът се прехвърли върху полето за паролата.
Някой може и да беше видял, че се е опитвала да влезе. А ако евентуално успееше, някой можеше и да получи сигнал. И все пак… струваше си да поеме този риск. Вече не й хрумваше нищо друго.
Лехаба прочете потребителското име.
— Това има ли някаква връзка с Рога?
— Даника е научила нещо, нещо голямо — отвърна умислено Брайс.
Паролата. Каква можеше да е паролата на Даника?
От „Реднър Индъстрис" сигурно я бяха накарали да измисли нещо произволно, със символи вместо някои от буквите.
Даника по всяка вероятност се беше подразнила, че й казват какво да прави, и беше направила точно обратното.
Брайс написа МразяСабин.
Не стана. Въпреки че беше пробвала онзи ден, въведе отново рождената й дата. После и собствената си рождена дата. И свещените числа. Нищо.