Брайс отговори на Конър:
Успех с Даника.
Той й отвърна просто:
Тя ми каза същото за теб.
Брайс тъкмо се канеше да прибере телефона си, когато екранът му просветна отново. Конър беше добавил:
Няма да съжаляваш. От доста време измислям начини да те глезя. И да се забавляваме заедно.
Откачалка. Но устните й се разтегнаха в усмивка.
Забавлявай се. Ще се видим след два дни. Пиши ми, като се прибереш, за да съм спокоен.
Брайс препрочете разговора им два пъти и тъкмо обмисляше дали да не пише на Конър, че няма смисъл да чакат и може просто да се срещнат още сега, когато нещо студено и метално се притисна към гърлото й.
— И си мъртва — прошепна женски глас.
Брайс изохка, мъчейки се да укроти сърцето си, което в рамките на един удар беше прескочило от глупав унес в глупав страх.
— Повече не прави така, мамка ти — изсъска тя и Фурия прибра оръжието в ножницата на гърба си.
— Тогава не бъди подвижна мишена — отвърна невъзмутимо Фурия.
Дългата й ониксова коса беше вързана на висока конска опашка, подчертаваща отсечените линии на светлокафявото й лице. Дълбоките й кестеняви очи обходиха опашката пред входа на „Гарвана“, отбелязвайки всичко и вещаейки смърт на всеки, дръзнал да се изпречи на пътя й. Но поне черният й кожен панталон, тясната кадифена блуза и разбойническите ботуши не миришеха на кръв. Приятелката й я огледа от глава до пети.
— Почти не си се гримирала. Онзи човечец сигурно от пръв поглед е разбрал, че ще го зарежеш тази вечер.
— Беше прекалено зает с телефона си, за да забележи.
Фурия погледна многозначително към телефона на Брайс, още стиснат здраво в ръката й.
— Даника ще те закове на някоя стена, като й се похваля колко неподготвена съм те спипала.
— Тя е виновна — тросна се Брайс.
Фурия й отвърна само с остра усмивка. Брайс знаеше, че е ванир, но нямаше представа от кой вид точно. Нито пък към кой Дом принадлежи. Не смееше да я попита, а тя самата не разкриваше нищо друго, освен свръхестествени рефлекси, скорост и ловкост — нито животински облик, нито по-впечатляваща магия.
Но имаше статут на пълноправен гражданин, така че явно я считаха за достойна. Като се имаха предвид уменията й, Домът на пламъци и сенки беше най-подходящ за нея — макар че Фурия определено не беше нито демонак, нито вампир, нито дори таласъм. И в никакъв случай не беше вещица, превърнала се в магьосница, като Джесиба. Нито пък некромант, защото талантът й беше да отнема животи, не да ги връща нелегално.
— Къде е дългокраката? — попита Фурия, грабна бутилката от ръцете на Брайс и отпи щедра глътка вино, оглеждайки претъпканите клубове и барове по „Арчър Стрийт".
— Откъде да знам — отвърна Брайс. После смигна на Фурия и люшна пред очите й пликчето с дванайсет черни цигари с лудокорен. — Взех малко лакомства.
Фурия разтегна в широка усмивка червените си устни, разкривайки прави бели зъби. Бръкна в задния джоб на панталона си и извади малко пликче с бял прашец, проблясващ ярко като седеф на светлината от уличната лампа.
— Аз също.
Брайс присви очи към прашеца.
— От това ли опита да ми продаде преди малко дилърката?
Фурия застина.
— Какво ти каза, че е?
— Някакъв нов купонджийски наркотик… карал те да се чувстваш като бог или нещо такова. Страшно скъп.
Фурия сбърчи чело.
— Синт? Стой настрана от него. Опасен е.
— Добре. — Вярваше й достатъчно, че да вземе предупреждението й на сериозно. Надникна към прашеца в ръката на Фурия. — Ако обичаш, не ми давай дроги, от които ще халюцинирам дни наред. Утре имам работа.
Трябваше поне да се преструва, че знае как да намери проклетия Рог.
Фурия пъхна пликчето в черния си сутиен. Отпи още глътка от шишето и го върна на Брайс.
— Не се безпокой, Джесиба няма да те надуши.
Брайс хвана под ръка стройната наемна убийца.
— Тогава хайде да накараме предците ни да се обърнат в гробовете.
5
Това че след няколко дни имаше среща с Конър, не означаваше, че трябва да спазва поведение. Затова като влезе в светилището на „Белият гарван“, Брайс се отдаде на всичките му удоволствия.