Телефонът й извибрира и на екрана му се появи съобщение от Рун.
Събуди се, изпи си илачите като добро дете и попита къде си.
После добави:
Не е зле за ангел.
Брайс отвърна:
Никак даже.
Рун написа:
Пак заспа, но ми се стори в добро настроение предвид обстоятелствата.
След кратка пауза додаде:
Поръча ми да ти благодаря от негово име. За всичко.
Брайс прочете съобщенията три пъти, после отново погледна компютъра. И въведе единствената друга парола, за която се сещаше. Думите, изписани на гърба на едно кожено яке. И татуирани на нейния с древна азбука. Любимата максима на Даника, която Оракула й беше прошепнала на шестнайсетия й рожден ден.
Нямаше как да използва Древния език на елфите. Нито пък официалния език на астерите.
Затова я написа на обикновения език.
С любов всичко е възможно.
Страницата за регистрация и вход изчезна. И на нейно място се появи списък с файлове.
Повечето съдържаха отчети за разни проекти на „Реднър": иновации в технологиите за проследяване на телефони; сравнителна характеристика на скоростта, с която сменят формата си някои метаморфи; анализ на лечебната сила на вещерската магия в съпоставка с тази на лекарствата, произведени от „Реднър“. Най-обикновена скучна наука.
Беше на път да се откаже, когато забеляза една подпапка, кръстена „Покани за партита".
Даника не беше толкова организирана, че да пази такива неща, камо ли да ги събира в папка. Или ги изтриваше веднага, или ги оставяше да си висят без отговор във входящата кутия на пощата й.
Аномалията й направи достатъчно впечатление, за да отвори папката. Появи се нов списък с папки. От които една със заглавие „Брайс".
Папка с нейното име. Скрита в друга папка. Точно както Брайс криеше молбите си за работа на този компютър.
— Какво е това? — прошепна Лехаба до рамото й.
Брайс отвори папката.
— Не знам. Никога не съм изпращала покани на служебния й адрес.
В папката имаше само една снимка.
— Защо е имала снимка на старото си яке? — попита Лехаба. — Мислила е да го продаде ли?
Брайс погледа дълго време снимката. После бързо излезе от профила на Даника, изкачи се на бегом до изложбената зала и грабна коженото яке от стола си.
— Искала е да ми подскаже нещо — отговори задъхано на Лехаба, търчейки обратно надолу по стълбището, докато опипваше трескаво с пръсти всеки шев на якето. — Искала е да ми подскаже нещо с шибаната снимка…
Пръстите й се спряха в нещо твърдо. Някаква изпъкналост точно под едната наклонена чертичка на буквата „л" в „любов“.
— С любов всичко е възможно — прошепна Брайс и грабна една ножица от чашата на масата.
Даника дори беше татуирала ключа към загадката на гърба й, дявол да го вземе. Лехаба надникна иззад рамото й, а Брайс разряза кожата.
Тънко метално правоъгълниче издрънча върху масата. Флашка.
— Защо я е скрила в якето си? — учуди се Лехаба, но Брайс вече я пъхваше с разтреперани пръсти във входа на лаптопа си.
Вътре имаше три безименни видеофайла.
Тя отвори първия и двете с Лехаба загледаха мълчаливо.
Шепотът на огнената феичка изпълни библиотеката, чувайки се дори над стърженето на нока.
— Боговете да са ни на помощ.
64
Хънт успя да стане от леглото и да докаже, че е достатъчно жив, та Рун Данаан да си тръгне. Сигурен беше, че елфическият принц се е обадил на братовчедка си, за да я уведоми, но важното беше, че Брайс се прибра след петнайсет минути.
Лицето й беше толкова пребледняло, че луничките й изпъкваха като пръски кръв. Всичко друго по нея изглеждаше наред.
— Какво?
Той мигновено скочи от дивана, където гледаше вечерните новини и захаросаната реч на Ригелус, Светла ръка на астерите, за бунтовническия конфликт в Пангера. И стисна зъби от болка. Щеше да изчезне поне след ден-два. Крилете му щяха да пораснат до няколко седмици. И чак няколко дни след това можеше да се опита да лети. Вероятно още утре щеше да започне непоносимият сърбеж.
Спомняше си всяка мъчителна секунда от първия път, когато му отрязаха крилете. Всички Разгромени бяха понесли това наказание. И унижението да изложат крилете им в кристалния дворец на астерите като назидателни трофеи.
Преди да му отговори обаче, Брайс попита:
— Как си?
— Добре — излъга той. Сиринкс заподскача в краката му, обсипвайки едната му ръка с целувки. — Какво има?
Брайс затвори безмълвно вратата. Затвори и завесите. Извади телефона от джоба на якето си, отвори имейл, изпратен от нея до нея, и отвори прикрепения файл.