— Даника беше скрила флашка в подплатата на якето — обясни с треперлив глас и го поведе обратно към дивана, докато видеофайлът се зареждаше.
Сиринкс скочи върху възглавниците и се сви на кълбо до него. Брайс седна от другата му страна, толкова близо, че притисна бедро в неговото. Дори не й направи впечатление. След секунда Хънт също забрави.
Гледаше зърнести кадри без звук от килия с меки стени.
В долния край пишеше:
Изкуствено завишаване на сила при дисфункционален индивид, Тестов обект 7.
В стаята седеше болезнено слаба човешка жена в медицинска престилка.
— Какво е това, по дяволите? — попита Хънт, макар да знаеше отговора.
Синт. Правеха опити със синт.
Брайс само изсумтя: Просто гледай.
В стаята влезе млад драк с лабораторна престилка и поднос в ръце. Видеото се ускори, вероятно за да се стигне по-бързо до съществената му част. Дракът провери жизнените й показатели и инжектира нещо в ръката й.
После напусна стаята. И заключи вратата.
— Това… — Хънт преглътна. — Синт ли й инжектираха?
От гърлото на Брайс се чу тих потвърдителен звук.
Камерата продължи да снима. Изтече минута. Пет. Десет.
Два ванира влязоха в стаята. Два масивни змийски метаморфа, които претеглиха с погледи човешката жена, заключена сама с тях. Коремът на Хънт се преобърна. И се сви на топка, като видя робските татуировки на китките им и осъзна, че са затворници. Кръвожадните им усмивки веднага му дадоха да разбере защо са ги изпратили при жената.
Те скочиха към нея.
Жената скочи към тях.
Всичко се случи толкова светкавично, че Хънт едва проследи действията им. Монтиралият видеото върна назад и пусна този отрязък на забавен каданс.
Хънт изгледа кадър по кадър как жената се нахвърля на ванирите.
И ги разкъсва на парчета.
Невъзможно. Напълно невъзможно. Освен ако…
Тарион им беше казал, че синтът можел временно да дава на човеците сили, по-големи от тези на повечето ванири. Смъртоносни сили.
— Представяш ли си колко ще искат човешките бунтовници да се докопат до това? — пророни Хънт.
Брайс просто кимна с брадичка към екрана. Където видеото продължаваше.
Изпратиха в стаята още двама ванири. По-едри от предишните. Те също свършиха на парчета.
На купчини парчета.
О, богове!
Още двама. После още трима. Още петима.
Докато цялата стая не се окъпа в червено. Докато оцелелите ванири не започнаха да дращят по вратата, умолявайки да ги пуснат. Но всички до един бяха разкъсани.
Жената закрещя, отметнала глава към тавана. Крещеше от ярост или от болка — Хънт не можеше да прецени без звук.
Знаеше какво предстои. Знаеше, но не можеше да извърне поглед от екрана.
Тя обърна гнева си към себе си. И се разкъса. Превърна собственото си тяло в купчина кървави парчета на пода.
И видеото свърши.
Брайс каза тихо:
— Даника явно е разбрала върху какво работят в лабораториите. И може би някой, свързан с експериментите… Дали е възможно някой да е продал формулата на наркобарон? Убиецът на Даника, глутницата „Дяволи“ и другите жертви трябва да е бил надрусан със същия синт. Или пък е инжектирал някого с него и го е изпратил срещу тях.
Хънт поклати глава.
— Възможно е, но каква е връзката с демоните и Рога?
— Може да е призовал кристалоса единствено заради противодействието на отровата му. Искал е да създаде противосредство, за да се подсигури, в случай че нещо се обърка. И може всичко това да няма никаква връзка с Рога — каза Брайс. — Може би точно това е трябвало да намерим още от самото начало. Има още два такива видеофайла, с кадри от още два експеримента. Даника ги е оставила на мен. Явно е знаела, че някой ще я погне. Знаела е на онази лодка на Помощната гвардия, когато е конфискувала сандъка със синт, че след това ще й отмъстят. Не е имало втори вид демон, ловуващ едновременно с кристалоса. Бил е някой от нашия свят. Някой се е надрусал със синт и е използвал силата му да неутрализира защитните заклинания на апартамента. А после да убие Даника и цялата й глутница.
Хънт премисли внимателно следващите си думи, борейки се срещу препускащото си съзнание.
— Може и да си права, Брайс. Но Рогът още е в неизвестност, и то при наличието на лекарство, способно да го поправи, независимо дали това е съвпадение, или не. А ние нямаме никаква представа как да го намерим. — Не, само се доближаваха до нови неприятности. Той добави: — Мика вече ни демонстрира какво става, когато прекрачим някои граници. Трябва да внимаваме с разследването на синта. Да сме сигурни във всяка стъпка, която предприемаме.