Выбрать главу

— Никой от вас не е успял да открие толкова ценна улика. Защо да внимавам, при положение че е единствената, която може да ни заведе до убиеца на Даника и глутницата „Дяволи“? Всичко се връзва, Хънт. Знам, че е така.

След кратка пауза отвори уста да продължи, но той я прекъсна с единственото нещо, способно да я спре.

— Брайс, ако тръгнем в тази посока и се окаже, че сме грешили, ако Мика разбере, че пак сме се издънили, краят на сделката ми с него ще е най-малкото зло. Следващото му наказание може да ми е последното.

Брайс изтръпна.

Хънт се пресегна да докосне коляното й въпреки протестите на цялото си тяло.

— Тази история със синта е ужасяваща. Никога… Никога не съм виждал такова нещо. — Това променяше всичко. Всичко. Дори не знаеше откъде да започне с този случай. Трябваше да се обади на няколко места. Задължително. — Но за да намерим убиеца и Рога и за да имаме бъдеще заедно след това — защото трябваше да имат бъдеще заедно и той щеше да направи всичко по силите си да им го осигури, — трябва да подходим умно. — Кимна към видеофайла. — Прати ми го. Ще го прехвърля в криптирания ни сървър, за да го погледне Вик. Да видим тя какво ще открие за тези експерименти.

Брайс огледа лицето му. Откритото й изражение едва не го накара да коленичи пред нея. Хънт зачака да му се опълчи, да се възпротиви. Да го нарече идиот.

Но тя каза само:

— Добре.

Въздъхна тежко и се отпусна назад върху възглавниците на дивана.

Беше толкова красива в този момент, че той едва се сдържа да не я докосне. И още повече, когато го попита тихо:

— Какво бъдеще си представяш за нас, Аталар?

Не трепна от изпитателния й поглед.

— Хубаво — отвърна й също толкова тихо.

Тя не го попита как биха го постигнали. Как би го постигнал той. Какво трябваше да направи.

Вместо това устните й се извиха в усмивка.

— Звучи добре.

Погледите им се сключиха за един дълъг момент, за цяла вечност.

И въпреки ужаса, който току-що бяха изгледали, и онези, които дебнеха в света извън апартамента й, Хънт пророни:

— Така ли?

— Да. — Пръстите й се заиграха с един кичур от косата й. — Ти ме целуна в кабинета на медвещицата.

Още тогава знаеше, че не бива, че е повече от глупаво, но я попита:

— Е, и?

— От сърце ли го направи?

— Да. — Никога не беше казвал по-голяма истина. — Това притеснява ли те?

Пулсът му така запрепуска, че почти го накара да забрави за болката в гърба.

— Знаеш отговора, Аталар.

— Искаш ли да го направя пак?

Проклятие, гласът му беше спаднал поне с една октава.

Тя го гледаше с бистри, блестящи очи. Изпълнени със смелост, надежда и всичко останало, което винаги го караше да забрави околния свят в нейно присъствие.

— Искам аз да го направя. — И добави: — Стига да си съгласен.

Да, да й пак да. Усмихна й се лекичко.

— Покажи какво можеш, Куинлан.

Тя се засмя тихо и вдигна лице към неговото. Хънт не посмя дори да вдиша твърде дълбоко, за да не я уплаши. Сиринкс, очевидно схванал намека, тръгна към клетката си.

Брайс вдигна разтреперани ръце към косата му, отметна един кичур и прокара пръсти по ореола му.

Той ги хвана.

— Какво става тук? — пророни и неспособен да се стърпи, долепи устни до ноктите й с цвят на здрач.

Колко ли пъти си беше представял тези ръце върху себе си? Как галят лицето му, плъзват се надолу по гърдите му, обгръщат члена му.

Тя преглътна шумно и Хънт отново целуна пръстите й.

— Това не биваше да се случва… между нас — прошепна Брайс.

— Знам — отвърна той и пак притисна устни към пръстите й, после нежно ги отвори, разкривайки сърцето на дланта й. Целуна и нея. — Но благодаря на Урд, че се случи.

Ръцете й спряха да треперят. Преплетоха пръстите си.

— По дяволите, Куинлан, просто ме целуни.

И тя го целуна. В името на черния Ад, целуна го. Думите едва бяха напуснали устата му, когато Брайс плъзна ръка по челюстта му, уви я около тила му и придърпа устните му към своите.

В мига, в който устните на Хънт срещнаха нейните, Брайс избухна.

Не знаеше дали е от седмиците без секс, или заради самия него, но нещо в нея се отприщи. Само така можеше да се опише. Тя зарови ръце в косите му и впи уста в неговата.

Нямаше плахи, леки целувки. Не и за тях. Никога за тях.