После прошепна в ухото й:
— Ще те чукам, докато не забравиш проклетото си име.
Богове, да.
— Теб те чака същото — програчи му тя.
Екстазът затрептя в нея като първите акорди на дива, необуздана песен и тя заязди ръката на Хънт. Свободната му ръка обгърна едната страна на задника й.
— Не мисли, че съм забравил тази прелест — промълви, стисвайки за акцент. — Имам планове за това чудно дупе, Брайс. Мръсни, мръсни планове.
Тя простена отново, докато пръстите му продължаваха да се движат в нея, нагоре-надолу, нагоре-надолу.
— Свърши за мен, сладурче — измърка до гърдата й, погалвайки с език зърното й в същия момент, когато единият му пръст се изви в нея и уцели точно онази шибана точка.
И Брайс изпълни желанието му. Отметна глава назад с неговото име на уста, остави всички задръжки и заязди още по-поривисто ръката му, притиснала гърба му в облегалката на дивана.
От гърлото му се надигна стон и тя го погълна с дълбока целувка, докато всеки нерв в тялото й избухваше в божествена звездна светлина.
Накрая остана само дишането им, и той — тялото му, мирисът му, силата му.
Когато светлината започна да избледнява, тя отвори очи и го завари с отметната назад глава и оголени зъби.
Не от удоволствие. От болка.
Беше притиснала ранения му гръб твърде силно към възглавниците на дивана.
Ужасът я обля като ледена вода и охлади горещината във вените й.
— О, богове. Много съжалявам…
Той открехна очи. Стонът, който бе издал, докато тя свършваше, беше от болка, но в самозабравата си тя дори не беше забелязала.
— Много ли те заболя? — попита, надигайки се от скута му, и посегна да извади пръстите му, все още загнездени надълбоко в нея.
Той хвана китката й със свободната си ръка.
— Ще оцелея. — Очите му притъмняха, загледани в голите й гърди, едва на сантиметри от устата му. Роклята й, смъкната до средата на тялото й. — Имам какво да ме разсейва — пророни и се наведе към щръкналото й зърно.
Или поне опита. По лицето му пробяга измъчена гримаса.
— В името на черния Ад, Хънт — излая тя и се изтръгна от хватката му, изниза се от пръстите му и едва не се прекатури от скута му.
Той дори не й се съпротивява, когато го сграбчи за рамото и погледна гърба му.
Превръзките му бяха просмукани с прясна кръв.
— Къде ти е умът? — изкрещя му тя, оглеждайки се наоколо за нещо, с което да притисне раните му, за да спре кървенето. — Защо не ми каза?
— Както ти обичаш да казваш — отвърна й задъхано, леко разтреперан, — тялото си е мое, аз определям какво е способно да понесе.
Тя овладя внезапното си желание да го удуши с голи ръце и грабна телефона си.
— Ще извикам медвещица.
Той пак я хвана за китката.
— С теб не сме приключили.
— О, приключихме, и още как — кипна тя. — Няма да правим секс, докато от гърба ти шурти кръв като от фонтан.
Леко пресилено, но все пак.
Очите му още тъмнееха — горяха. Затова Брайс го сръчка в гърба, на петнайсетина сантиметра под раните. Той се преви от болка — достатъчно доказателство в полза на нейния аргумент.
Брайс нагласи бельото си, нахлузи роклята обратно върху гърдите си и набра номера на обществената медвещерска служба.
Медвещицата дойде и си тръгна след час. Раните на Хънт били в добро състояние, обяви за главозамайващо облекчение на Брайс.
Тогава Хънт прояви дързостта да попита дали можел да прави секс.
Вещицата беше така любезна да не се разсмее.
— Бих казала, че когато се почувствате готов да летите отново, тогава ще е безопасно и да практикувате секс. — Тя кимна към облегалката на дивана и кървавите петна върху възглавницата, които можеха да се изчистят само със заклинание. — Съветвам ви да отложите… начинанието, довело до тазвечерната травма, за момента, когато крилете ви заздравеят.
Хънт като че ли се канеше да оспори препоръката й, но Брайс побърза да я изпрати от апартамента. А после го заведе в леглото му. Колкото и да се перчеше, той залиташе на всяка крачка. И почти се срути върху матрака. Отговори на няколко съобщения на телефона си и заспа, преди Брайс да изгаси лампата.
Брайс спа дълбоко в собственото си легло въпреки всичко, което беше научила и видяла за синта.
Но се събуди в три. С ясното съзнание какво трябва да направи.
Изпрати имейл с искането си и въпреки късния час получи отговор до двайсетина минути: първо трябвало да одобрят молбата й от 33-ти. Тя се намръщи. Нямаше време за това.
Излезе на пръсти от стаята си. Вратата на Хънт беше затворена и вътре не светеше. Дори не я усети, когато се измъкна тихо от апартамента.