И тръгна към предишния.
Не беше стъпвала в този квартал от две години.
Но като свърна зад ъгъла и зърна проблясващите светлини и тълпите от ужасени хора, веднага разбра.
Разбра коя сграда гори.
Явно някой беше забелязал, че е влязла в профила на Даника.
Или пък наблюдаваше нейната електронна поща — и беше прочел съобщението, което изпрати до домоуправителя на сградата. И беше решил да действа бързо, преди тя да успее да се разтърси из апартамента за пропуснати улики, оставени от Даника.
А сигурно имаше такива. Приятелката й беше достатъчно умна да не събере всичките си открития на едно място.
Уплашени, плачещи хора — някогашните й съседи — се бяха струпали на улицата, прегръщаха се и гледаха с недоумение пожара. Пламъци обгръщаха всички прозорци.
Тя беше виновна за това — заради нея домовете на тези хора изгаряха пред очите им. Гърдите й се стегнаха толкова болезнено, че почти не се отпуснаха дори когато дочу една водна нимфа да обявява на пожарникарския си отряд, че всички обитатели на сградата са в безопасност.
Тя им беше причинила това.
Но поне пожарът доказваше, че се доближават до важни отговори. Търси там, където боли най-много, беше я посъветвала Змийската кралица още преди седмици. Брайс си беше помислила, че говори за нейната болка. Но може би метаморфката бе визирала убиеца.
А явно разкривайки истината за синта… Брайс го беше ударила там, където боли.
Почти се прибираше, когато телефонът й извибрира. Тя го извади от набързо поправеното си яке — белият опал в джоба издрънча по екрана му, — готова за яда на Хънт.
Но съобщението се оказа от Тарион.
В момента на реката се осъществява сделка. Едно корабче подава сигнали. Малко след Черното пристанище. Ако дойдеш до пет минути, ще те заведа достатъчно близо да видиш.
Тя стисна белия опал в юмрук и написа:
Сделка със синт?
Тарион отговори:
Не, със захарен памук.
Брайс врътна очи.
Идвам до три минути.
И хукна. Не се обади на Хънт. Нито на Рун.
Знаеше какво ще кажат и двамата. Не отивай без мен, Брайс. Изчакай ме.
Но тя нямаше време за губене.
65
Брайс стискаше Тарион през корема толкова силно, че се чудеше как диша. Речното течение полюшваше джета под тях. Само смътните светлинки, минаващи от време на време под тъмната водна повърхност, и напомняха, че има други същества наоколо.
Поуплаши се, когато мерът пристигна на кея с матовочерния джет. Избирай: това или плуване, Хубави крачета, информира я той.
Тя избра джета, но през последните пет минути съжаляваше.
— Там — посочи мерът, угасявайки и бездруго тихия двигател.
Сигурно Речната кралица използваше такива джетове за секретни операции. Или пък този си беше за лично ползване на капитана на разузнавателната й служба.
Брайс видя малкото корабче с бръмчащ на празен ход двигател. Заради речните мъгли шепата му първосвети приличаха на полюшващи се мъждукащи сфери.
— Преброявам шестима — отбеляза Тарион.
Тя се взря в сумрака.
— Оттук не виждам какви са. Хуманоиди?
Тялото на Тарион завибрира и джетът заплава бавно напред, носен от течение, което мерът образуваше.
— Готин номер — изшушука Брайс.
— Винаги впечатлява дамите — отвърна тихо той.
Брайс сдържа смеха си, защото наближаваха корабчето.
— Наведи се да не ни видят.
— Знам как да остана незабелязан, Хубави крачета.
Въпреки това й се подчини.
Хората на корабчето бяха закачулени заради лекия дъждец, но ако джетът се доближеше още малко…
— Това е Змийската кралица — прошепна Брайс. Никой друг в града не би имал дързостта да облече толкова нелеп лилав дъждобран. — Лъжлива кучка. Каза, че не се занимавала със синт.
— Не се учудвам — изръмжа Тарион. — Винаги има пръст в нещо нелегално.
— Да, но дали купува или продава?
— Има само един начин да разберем.
Приближиха се още. От това разстояние видяха змийските очи, изрисувани върху корабчето. И сандъците, подредени в задната му част.
— Продава — заяви Тарион и кимна с брадичка към високата фигура пред Змийската кралица. Говореха разпалено с някого от другите. — Това са купувачите. — После кимна и към фигурата в сянка, спореща с високия. — Сигурно преговарят за цената.
Змийската кралица пласираше синт. Наистина ли е била тя през цялото това време? Дали тя стоеше зад смъртта на Даника и глутницата, въпреки алибито си? Или просто се беше докопала до наркотика след изтичането му на улицата?