Само хватката на Тарион я държеше на крака.
— Не, не, не…
Хънт продължи:
— Затова на аудиозаписа от камерата не се чуваше убиецът, Брайс.
— Тя се молеше за живота си.
— Молела е себе си да спре — каза Хънт. — Ръмженето на записа е било от нея.
Даника. Даника беше убила глутницата. Торн. Конър.
А накрая беше разкъсала и себе си.
— Но Рогът.
— Явно го е откраднала просто за да дразни Сабин. И го е продала на черния пазар. Не е имал нищо общо. Всичко е било заради синта.
Мика се намеси:
— От сигурен източник знам, че Даника е откраднала записи на опитите със синт от лабораторията на „Реднър".
— Но кристалосът…
— Страничен ефект от употребата на синт в прекалено големи дози — обясни Мика. — Внезапният прилив на мощна магия, който носи, е придружен от способност за отваряне на портали благодарение на обсидиановата сол в състава му. Даника е призовала кристалоса, без да иска. Черната сол в синта има нещо като свое съзнание. Дозата й във формулата на синта съвпада с адското число на кристалоса. При употреба на големи количества от дрогата силата на солта поема контрола и самостоятелно призовава кристалоси. Затова напоследък се срещат толкова често; защото наркотикът вече се пласира на улицата и се предозира. Както сама се досети, тези демони се хранят с жизненоважни органи и изхвърлят телата в канализацията, откъдето попадат в реката. Двете последни жертви, прислужницата и стражът от храма, са нещастно следствие от нечия злоупотреба със синт.
На борда на корабчето пак се спусна мълчание. И Брайс пак се обърна към Хънт.
— Знаел си.
Той задържа погледа й.
— Съжалявам.
Гласът й се надигна до писък:
— Знаел си!
Хънт скочи към нея — но успя да направи само крачка.
В мрака проблесна пистолет. Някой опря дулото в главата му, спирайки го на място.
Брайс познаваше това оръжие. Гравираните върху черния метал сребърни криле.
— Мръднеш ли, ангелче, умираш.
Хънт вдигна ръце. Но очите му не напуснаха тези на Брайс дори когато Фурия Акстър излезе от сенките зад сандъците със синт.
Брайс не я попита как е дошла, без дори Мика да я усети, нито откъде е разбрала за сделката. Фурия Акстър беше като течна нощ — прочула се беше с фантастичното си умение да узнава всички тайни по света.
Фурия заобиколи Хънт, пристъпвайки назад към Брайс. Прибра пистолета в кобура на бедрото си — прилепналият й черен костюм лъщеше под дъжда, а от дългата до брадичката й черна коса се стичаше вода — и каза на Змийската кралица:
— Изчезни от погледа ми.
Змийската кралица се усмихна лукаво.
— На моя борд си.
— Тогава се скрий някъде, където да не ти виждам лицето.
Брайс нямаше сили дори да се смае от факта, че Змийската кралица се подчини на заповедта й.
Можеше единствено да се взира в Хънт.
— Знаел си — повтори.
Хънт се взираше в очите й.
— Не исках да страдаш. Не исках да знаеш, че…
— Знаел си, знаел си, знаел си! — Беше разгадал загадката и почти цяла седмица си беше мълчал. Беше я оставил да разправя колко е обичала приятелката си, колко страхотна е била Даника, и я беше накарал да се върти в кръг. — Всичките ти приказки, че било загуба на време да проучвам случая със синта… — Едва изричаше думите през бучката в гърлото си. — Всичко е било, защото вече си знаел истината. Защото си ме лъгал. — Тя посочи гневно сандъците с наркотика. — Защото си научил истината и си решил да задържиш синта за себе си? А когато изяви желание да помогнеш на медвещицата с противосредството… И това си направил заради себе си. И защо? За да въстанеш отново?
Хънт падна на колене, сякаш щеше да я моли за прошка.
— В началото — да, но само заради слуховете за силата на синта. Тази вечер обаче, като видях записа, който ти си намерила, реших да се оттегля от сделката. Осъзнах, че не е редно. Дори да имаме противосредство, синтът е прекалено опасен. Осъзнах, че съм тръгнал в грешна посока. Но ти, Брайс… Ти си единствената посока, в която искам да се устремя. Искам ти да си моят живот. Моят път. — Той посочи към Джъстиниън и Виктория, които го наблюдаваха с каменни изражения и белезници на ръцете. — Писах им, че всичко отпада, но те се паникьосали, свързали се със Змийската кралица и настояли сделката да се състои още тази вечер. Кълна ти се, че дойдох само за да ги спра, да сложа край на всичко това, преди да е станало бедствие. Никога не бих.