После още снимки край реката. Спомняше си смътно как Брайс помоли един турист да ги снима заедно. Беше направил няколко последователни кадъра.
На първия Брайс още говореше, а той правеше физиономия.
На втория тя се усмихваше, а Хънт я гледаше.
На третия тя още се усмихваше, а Хънт още я гледаше. Сякаш беше единственото същество на планетата. В галактиката.
Сърцето му заблъска в гърдите. В следващите няколко кадъра Брайс беше обърнала лице към него. И двамата се взираха един в друг. Усмивката й вече я нямаше.
Явно беше осъзнала как я гледа той.
На следващата снимка беше свела поглед с усмивка, докато той продължаваше да я гледа. Тайна, лека усмивка. Сякаш знаеше защо я гледа така, и не възразяваше.
На последния кадър беше опряла глава в гърдите му и го беше прегърнала през кръста. Той я беше обгърнал с ръка и крило. И двамата се усмихваха.
С искрени, широки усмивки. Като на хората, каквито можеха да бъдат без татуировката на челото му и скръбта в сърцето й, и целия този глупав свят около тях.
Живот. Тези снимки принадлежаха на някого с истински живот, и то хубав. Напомняха му какво бе чувството да има свой дом и някой, който да го е грижа дали ще живее, или ще умре. Някой, който го караше да се усмихва просто влизайки в стаята.
Никога преди не го беше имал. С никого.
Екранът стана черен, после снимките започнаха да се въртят отначало.
И този път го видя още по-ясно. Колко студени бяха очите й в началото. Че въпреки шегаджийските й пози усмивката не стигаше до очите й. Но с всяка следваща снимка в тях се прокрадваше по още малко светлина. Озаряваше ги. Неговите също се озаряваха. На последните снимки Брайс почти сияеше от радост.
И беше най-красивото същество, което някога бе виждал.
Сандриел се подсмихваше като котка.
— Това ли си искал най-силно, Хънт? — Тя махна към снимките. Към усмихнатото лице на Брайс. — Да спечелиш свободата си някой ден, да се ожениш за това момиче, да водиш нормален, простичък живот? — Тя се изкикоти. — Но какво би казала Шахар?
Името й не прокънтя мрачно в главата му. И чувството на вина, което бе очаквал да го прогори, дори не го опари.
Плътните устни на Сандриел се извиха нагоре като в грозен фарс на топлото изражение на близначката й.
— Колко симпатични мечти, Хънт! Но никога не се получава така. Не и за хора като теб.
Стомахът му сякаш се преобърна. Снимките бяха вид изтезание. Начин да му напомни за живота, който бе могъл да има. За онова, което бе вкусил на дивана с Брайс онази вечер. За всичко пропиляно.
— Нека не забравяме — продължи Сандриел, — че ако беше достатъчно послушен, Мика рано или късно щеше да уреди освобождаването ти. — Думите й го удряха като бич. — Но ти не можа да проявиш търпение. Да подходиш умно. Не можа да избереш това — тя посочи снимките им — пред собственото си дребнаво отмъщение. — Още една змийска усмивка. — И ето докъде стигна. — Тя разгледа снимката, която беше направил на Брайс и Сиринкс. Острите зъбчета на химерата бяха оголени, все едно се хилеше. — Момичето сигурно ще поплаче малко. Но после ще те забрави и ще си намери друг. Сигурно все ще изпадне някой елф, готов да понесе връзка с по-низша жена.
Инстинктите на Хънт се изостриха. Гневът му започваше да надига глава.
Сандриел сви рамене.
— Или пък ще свърши в някой боклукчийски контейнер, при другите мелези.
Ръцете му се свиха в юмруци. В думите й не се долавяше заплаха. Просто изразяваха ужасната реалност за отношението на света към хора като Брайс.
— Въпросът е — довърши архангелката, — че ще продължи напред. И ние с теб ще продължим, Хънт.
Това вече го накара да откъсне очи от Брайс и снимките на живота, на дома, който си бяха създали. По който още така глупаво, отчаяно копнееше. Крилете пак започнаха да го сърбят.
— Какво?
Усмивката на Сандриел стана режеща.
— Не са ли ти казали?
Той погледна телефона си в ръцете й и нов ужас скова тялото му. Внезапно осъзна защо са го оставили жив, защо са позволили на Сандриел да се рови в притежанията му.
Защото вече бяха нейни притежания.
Брайс влезе в почти пустия бар малко след единайсет. Липсата на мрачното мъжко присъствие, пазещо гърба й, беше като фантомна болка от ампутиран крайник, ала тя се опитваше да не й обръща внимание.