Рун пиеше уиски на бара. Само Флин беше дошъл с него, но беше твърде зает да съблазнява красавицата, с която играеше билярд, и я поздрави с повече от плахо, състрадателно кимване. Тя не му отговори, а просто седна на щъркела до този на Рун и роклята й изскърца върху кожената тапицерия.
— Здрасти.
Рун я погледна косо.
— Здравей.
Барманът се приближи с въпросително вдигнати вежди. Брайс поклати глава. Нямаше намерение да се задържа за цяло питие, било то вода, или друго. Искаше тази среща да приключи възможно най-бързо, за да се прибере у дома, да свали сутиена си и да нахлузи широк анцуг.
— Идвам да ти благодаря — каза на брат си, загледана в мача по сънбол на екрана над бара. Рун мълчеше недоумяващо. — За онзи ден. Тоест вечер. Задето се погрижи за мен.
Той примижа към тавана.
— Какво? — попита Брайс.
— Проверявам да не би небето да пада, щом ми благодариш за нещо.
Тя го сръчка в рамото.
— Задник.
— Можеше да ми се обадиш или да ми пишеш.
Той отпи от уискито си.
— Сметнах, че е по-зряло да го направя очи в очи.
Брат й я огледа внимателно.
— Как се чувстваш?
— Била съм и по-добре — призна му. — Чувствам се като шибана идиотка.
— Е, не си.
— Така ли мислиш? Сума хора ме предупредиха за Хънт, включително и ти, а аз се изсмях в лицето ви. — Тя въздъхна. — Трябваше да се досетя.
— В твоя защита ще кажа, че Аталар не ми се струваше толкова безскрупулен, колкото едно време. — Сините му очи просветнаха. — Май приоритетите му се бяха променили.
Тя врътна очи.
— Да, вие все да ме защитите със скъпия ни татко.
— Дойде ли да те види?
— Аха. Уведоми ме, че съм същото лайно като него. Били сме лика-прилика.
— Изобщо не си като него.
— Не продавай краставици на краставичар, Рун. — Тя тропна с пръсти по бара. — Както и да е, казах каквото имах за казване. — Забеляза Звездния меч в ножницата на хълбока му. Черната му дръжка не отразяваше първосвета в помещението. — Да не си дежурен довечера?
— Застъпвам в полунощ.
Благодарение на елфическия му метаболизъм уискито щеше да е напуснало организма му доста преди това.
— Е… успех.
Тя скочи от щъркела, но Рун я хвана за лакътя.
— Поканил съм разни хора у нас да гледаме заедно големия мач след няколко седмици. Защо не дойдеш и ти?
— Ще пропусна.
— Ела за първото полувреме. Ако не ти хареса, просто ще си тръгнеш.
Брайс огледа лицето му, претегляйки поканата, изписана там. Като предложение за мир.
— Защо? — попита го тихо. — Защо още си правиш труда?
— А ти защо още ме отблъскваш, Брайс? — парира той с напрегнат глас. — Не може да е само заради онзи спор.
Тя опита да преглътне буцата в гърлото си.
— Ти беше най-добрият ми приятел — призна му. — Преди да се появи Даника, ти беше най-добрият ми приятел. И… Вече няма значение. — Още тогава беше решила, че истината не е от значение. Че няма да мисли за нея. Сви рамене, сякаш така можеше да облекчи товара, смазващ гърдите й. — Може да опитаме отново. Но ще бъде само пробен период.
По лицето на Рун се появи плаха усмивка.
— Значи ще дойдеш за мача?
— Бях поканила Хвойна у нас, но ще я питам дали е съгласна така. — Сините очи на Рун заблещукаха като звезди и Брайс побърза да натърти: — Не обещавам нищо.
Като стана от щъркела, брат й вече се хилеше до уши.
— Ще ти запазя място до мен.
70
Фурия я чакаше на дивана, когато Брайс се върна от бара. На същото място, където беше свикнала да вижда Хънт.
Брайс метна ключовете на масичката до входната врата и пусна Сиринкс, който напираше да се хвърли върху приятелката й.
— Здрасти — каза после.
— Ти си здрасти.
Фурия изгледа Сиринкс така, че химерата спря на място. И тупна пухкавия си задник на килима, размахвайки лъвска опашка в очакване тя да благоволи да го поздрави. След малко Фурия се смили над него и го погали по кадифените свити уши.
— Какво става?
Брайс изхлузи обувките си с високи токчета, развъртя уморените си стъпала по няколко пъти и се пресегна към гърба си да свали ципа на роклята. Богове, беше невероятно да не я боли кракът — и то изобщо. Тръгна към спалнята си, преди да дочака отговора, знаейки, че и оттам ще я чуе.
— Имам новина — каза небрежно Фурия.
Брайс съблече роклята си и свали сутиена си с въздишка на облекчение. Нахлузи свободно долнище и стара тениска и върза косата си на конска опашка.
— Нека позная — обади се от спалнята, докато пъхаше краката си в пантофи. — Най-сетне си осъзнала, че е скучно да носиш само черно, и искаш да ти помогна с избора на нормални дрехи?