Фурия се засмя тихо.
— Умница.
Брайс излезе от спалнята и приятелката й я обходи с обиграния си поглед на наемна убийца. Толкова различен от този на Хънт.
Дори когато излизаха заедно да купонясват, Фурия никога не губеше студения блясък в очите си. Тази пресметливост и дистанцираност. Но погледът на Хънт…
Тя потисна мисълта. Сравнението. Буйния огън, надигащ се във вените й.
— Слушай — подхвана Фурия, ставайки от дивана. — Тръгвам с няколко дни по-рано към Върховната среща. И реших, че трябва да ти кажа нещо преди това.
— Че ме обичаш и ще ми пишеш често?
— Богове, ужасна си — коментира Фурия и прокара ръка през лъскавата си къса коса. На Брайс й липсваше конската опашка, с която приятелката й ходеше в колежа. Новата прическа й придаваше още по-смъртоносен вид. — Ужасна си още откакто се запознахме в оня смотан курс.
— Да, но точно това ти харесва — отбеляза Брайс на път към хладилника.
Фурия изпухтя.
— Виж сега, ще ти кажа каквото имам за казване, но първо искам да ми обещаеш, че няма да направиш някоя глупост.
Брайс замръзна с пръсти на дръжката на хладилника.
— Както редовно ми напомняш, глупостите са ми в кръвта.
— Този път съм сериозна. Не мисля, че така или иначе може да се направи нещо, но искам да ми обещаеш.
— Обещавам.
Фурия проучи лицето й с поглед и се облегна на кухненския плот.
— Мика е прехвърлил Хънт на друг.
Огънят във вените й угасна, оставяйки пепел след себе си.
— На кого?
— На кого според теб? На шибаната Сандриел.
Не чувстваше ръцете си, краката си.
— Кога?
— Обеща да не правиш глупости.
— Глупост ли е да искаш подробности?
Фурия поклати глава.
— Днес следобед. Копелето е знаело, че връщането му при Сандриел е по-голямо наказание от това да го разпъне публично или да затвори душата му в кутия и да я хвърли в морето.
Наистина беше така. Поради цял куп причини.
Фурия продължи:
— Сандриел и другите ангели тръгват към Върховната среща утре следобед. От сигурен източник знам, че след края на срещата идната седмица ще се върне в Пангера, за да се погрижи за бунтовниците от „Офион". Заедно с Хънт.
И той никога нямаше да се освободи. Всичко, което Сандриел щеше да му причини… Заслужаваше го. Заслужаваше всичко.
— Щом толкова се притесняваш, че ще направя някоя глупост, защо изобщо ми казваш? — попита я Брайс.
Тъмните очи на Фурия я проучиха отново.
— Защото… просто реших, че трябва да знаеш.
Брайс се обърна към хладилника. Отвори го със замах.
— Хънт сам си изкопа гроба.
— И двамата не сте били.
— Не.
— Само дето мирисът му още е по теб.
— Живяхме заедно в този апартамент цял месец. Съвсем нормално е да мириша на него.
Беше платила абсурдна сума за премахването на кръвта от дивана й. И всички други следи от нещата, които бяха правили там.
Малка силна ръка затръшна вратата на хладилника. Фурия я прониза с поглед.
— Не ме баламосвай, Куинлан.
— Не те баламосвам. — Брайс позволи на приятелката си да види истинското й лице. Онова, за което баща й говореше. Което не се усмихваше и не го беше грижа за никого и нищо. — Хънт е лъжец. Той ме излъга.
— Даника е правила много сбъркани неща в живота си, Брайс. Знаеш. Винаги си знаела, но просто се правеше, че не е нищо особено, и извръщаше поглед. Не бих казала, че Хънт те е излъгал за това.
Брайс оголи зъби.
— Преживях тези неща.
— Кои?
— Всичко. — Тя пак отвори хладилника и изтика Фурия настрана. За нейна изненада Фурия й позволи. — Защо не се върнеш в Пангера, за да ме игнорираш още две години?
— Не съм те игнорирала.
— О, напротив — рече Брайс. — През цялото време говореше с Хвойна, но на мен не ми вдигаше и почти не отговаряше на съобщенията ми.
— С Хвойна е друго.
— Да, знам. Тя е специална.
Фурия примига насреща й.
— Ти беше на косъм да умреш онази нощ, Брайс. А Даника умря. — Гърлото й подскочи. — Аз ти дадох наркотиците…
— Аз купих лудокорена.
— А аз купих светлотърсача. Но вече не ми пука. Сближих се прекалено много с вас, а когато се сближа с някого, започват да се случват лоши неща.
— Обаче с Хвойна продължаваш да си говориш? — Гърлото на Брайс се затваряше болезнено. — Аз не си струвам риска, така ли?
Фурия изсъска:
— Отношенията ни с Хвойна не ти влизат в шибаната работа. — Брайс едва не ахна. Хвойна дори не й беше загатвала, че. — Ще спра да говоря с нея, когато изтръгна собственото си сърце, ясно?