— Ясно, ясно — каза Брайс и въздъхна тежко. — Любовта е над всичко.
Жалко че Хънт не го беше осъзнал. Или просто беше избрал архангелката, по която още линееше, и общата им кауза. И жалко че Брайс беше толкова глупава, че да повярва в нелепиците за любовта — и да й позволи да я заслепи така.
Фурия продължи с пресеклив глас:
— Вие с Даника ми бяхте приятелки. Две лекомислени кутрета, които влетяха в отлично подредения ми живот, а накрая едното умря. — Фурия й се озъби. — А аз. Не можах. Да се справя с това.
— Имах нужда от теб. Трябваше ми тук. Даника умря, а аз имах чувството, че загубих и теб. — Брайс не се съпротивяваше на паренето в очите си. — Тръгна си, все едно нищо не се беше случило.
— Не беше така. — Фурия въздъхна. — Мамка му, Хвойна нищо ли не ти е казала? — Когато Брайс не отговори, тя изруга отново. — Слушай, двете с нея се борехме с много от моите демони. Знам, че беше гадно да те оставя така. — Тя прокара пръсти през косата си. — Просто всичко… Всичко е по-объркано, отколкото можеш да си представиш, Брайс.
— Щом казваш.
Фурия килна глава.
— Да се обадя ли на Хвойна?
— Не.
— Ще имаме ли повторение на събитието отпреди две години?
— Не.
Хвойна явно й беше казала за онази нощ на покрива. Двете очевидно си споделяха всичко.
Брайс грабна буркана с бадемово масло, отвъртя капачката и си гребна с лъжица.
— Е, приятно изкарване на Върховната среща. Ще се видим след още две години.
Фурия не се усмихна.
— Не ме карай да съжалявам, че съм ти казала тези неща.
Тя срещна тъмния поглед на приятелката си.
— Преживяла съм всичко — повтори Брайс.
Фурия въздъхна.
— Добре. — Телефонът й извибрира и тя погледна екрана, казвайки: — Ще се върна след седмица. Да се видим тогава, а? И този път — без да си крещим.
— Хубаво.
Фурия закрачи към вратата, но спря на прага.
— Нещата ще се наредят, Брайс. Знам, че последните две години бяха гнусна работа, но всичко ще си дойде на мястото. Случвало ми се е и друг път, така че говоря от опит.
— Добре — отвърна Брайс, защото по обичайно студеното лице на приятелката й се четеше искрена загриженост. — Благодаря.
Фурия залепи телефона на ухото си, преди да затвори вратата.
— Да, пътувам — излъга. — Ами ако си затвориш проклетата уста и ме оставиш да карам, ще стигна навреме, дръвник такъв.
Брайс я погледа през шпионката, докато не се качи в асансьора. После прекоси всекидневната и погледа през прозореца как се качва в лъскава черна спортна кола, форсира двигателя и отпрашва нанякъде.
Сиринкс размахваше малката си лъвска опашка в краката й.
Мика беше върнал Хънт на предишната му господарка. На чудовището, което мразеше и от което се страхуваше най-много от всичко на света.
— Наистина го преживях — каза Брайс на химерата.
Надникна към дивана и почти видя Хънт да седи там с обърната шапка, загледан в мача по телевизията. Почти го видя да й се усмихва през рамо.
Буйният огън във вените й застина — и лумна в друга посока. Нямаше да загуби още един приятел.
Не и Хънт. Никога Хънт.
Независимо какво бе направил, какво и кого бе избрал, дори това да беше последната им среща… нямаше да го остави в такава беда. След това можеше да върви по дяволите, но поне това щеше да направи за него.
Сиринкс изскимтя и заобикаля в кръг, тракайки с нокти по дървения под.
— Обещах на Фурия да не правя глупости — оправда се Брайс, вперила поглед в татуировката му на освободен. — Не съм се заричала да не правя умни неща.
71
Хънт разполагаше с една нощ да повръща на спокойствие.
Една нощ в килията — навярно последната, в която щеше да се чувства поне малко защитен до края на дните си.
Знаеше какво го чака след Върховната среща. След като Сандриел го върнеше в замъка си сред мъгливата планинска пустош на северозападна Пангера. В града от сив камък в сърцето й.
Все пак бе живял така повече от петдесет години.
Архангелката беше оставила снимките да се въртят на екрана в коридора, за да вижда Брайс отново и отново, и отново. Да вижда как го е гледала към края, сякаш не беше пълна загуба на жива материя.
Не го правеше само за да го измъчва с мисълта за изгубеното.
Но и за да му напомня кой ще пострада, ако той й се опълчи. Ако се съпротивява.
До призори спря да повръща. Изми си лицето в малката мивка. Донесоха му дрехи. Обичайната черна броня. Без шлем.