На Сандриел обаче не й беше забавно.
— Той ми е подарен. Вчера подписахме документите.
Брайс бръкна в джоба си и стражите наоколо се пресегнаха към оръжията си. Полукс мигновено извади меча си и го насочи към нея със смъртоносна ловкост.
Но Брайс не извади пистолет или нож. А лист хартия.
— Тогава нека го откупя от вас.
Спусна се съвършено мълчание.
Сандриел го наруши със смях. Дълбок и мелодичен.
— Имаш ли представа колко…
— Ще ви платя деветдесет и седем милиона златни знака.
Подът се разлюля под краката му. Мнозина ахнаха смаяно.
Полукс примига, вперил недоумяващ поглед в Брайс.
Тя подаде листа на Сандриел, която не благоволи да го вземе. Но дори от няколко крачки зад архангелката Хънт разчете текста с острото си зрение.
Беше банков чек, издаден на името на Сандриел. За почти сто милиона знака.
Чек от Джесиба Рога.
Обзе го такъв ужас, че остана без думи. Колко ли години беше добавила Брайс към дълга си?
Той не заслужаваше такъв жест. Не заслужаваше нея. Ни най-малко. Нито за миг.
Брайс размаха чека пред Сандриел.
— Дванайсет милиона повече от цената, на която сте го продали, нали така? Ще...
— Мога да смятам.
Брайс задържа ръката си протегната. По красивото й лице се четеше надежда. След малко се пресегна нагоре и Полукс и стражите отново се напрегнаха. Но тя просто откопча верижката на златния амулет около врата си.
— Добавям и това като бонус. Аркезийски амулет. На петнайсет хиляди години е и може да го продадете за около три милиона златни знака.
Тази малка дрънкулка струваше три милиона златни знака?
Брайс й поднесе и колието заедно с чека. Златото проблесна на първосвета.
— Моля ви!
Хънт не можеше да й го позволи. Дори заради остатъка от душата му. Отвори уста да възрази, но архангелката взе висулката от пръстите на Брайс. После прехвърли поглед между двама им. Прочете всичко по лицето на Хънт. И устата й се изви в змийска усмивка.
— Предаността към сестра ми беше единствената ти положителна черта, Аталар. — Тя стисна талисмана в юмрук. — Но явно снимките не са лъгали.
Аркезийският амулет се разтопи и закапа на златни струйки по пода.
Съкрушението по лицето на Брайс съдра нещо в гърдите му.
Той пророни тихо първите си думи за цял ден:
— Върви си, Брайс.
Брайс прибра чека в джоба си. И падна на колене.
— Тогава вземете мен.
Разтресе го толкова свиреп ужас, че го остави без глас. Брайс вдигна плувнали в сълзи очи към архангелката.
— Вземете мен вместо него.
По изражението на Полукс се разтегна бавна усмивка.
Не. Вече беше отстъпила на Даника вечния си дом в Костения квартал. Нямаше да й позволи да се откаже и от живота си заради него.
— Да не си посмяла! — проехтя мъжки рев в атриума.
Рун се появи, обгърнат в сенки, обграден от Деклан и Флин. Никой от трима им нямаше неблагоразумието да извади оръжие пред стражите на Сандриел. И при положение че Полукс Антоний, Чука, беше насочил меча си към гърдите на Брайс, готов да я прониже по сигнал на архангелката.
Принцът на елфите посочи Брайс.
— Стани от пода.
Брайс не помръдна. Просто повтори на Сандриел:
— Вземете мен вместо него.
— Замълчи — викна й Хънт, а в същия момент Рун изръмжа на архангелката:
— Не я слушай…
Сандриел направи крачка към Брайс. И още една. Застана пред нея и погледна отвисоко пламналото й лице.
— Сандриел. — подхвана умолително Хънт.
— Предлагаш ми живота си — каза архангелката на Брайс. — Доброволно, без принуда.
Рун се хвърли напред, разгръщайки сенките си, но Сандриел вдигна ръка и го възпря със стена от вятър, който разгони сенките му, отвя ги.
Прикова и Хънт към мястото му, а Брайс погледна Сандриел в очите и отвърна:
— Да. Предлагам ви себе си в замяна на свободата на Хънт.
Гласът й трепереше, пресекваше. Знаеше колко е страдал в ръцете на архангелката. И знаеше, че нея я чака още по-страшна съдба.
— Всеки тук би ме нарекъл глупачка, ако се съглася на такава сделка — замисли се Сандриел. — Мелез без истинска сила и перспективи за такава срещу свободата на един от най-могъщите малаки, летели някога в небесата. Единственият воин в Мидгард, владеещ силата на светкавиците.
— Сандриел, моля те — заговори й сподавено Хънт.
Полукс пак се усмихна. Хънт му се озъби, а Сандриел погали бузата на Брайс, избърсвайки сълзите й.
— Но аз знам тайната ти, Брайс Куинлан — прошепна архангелката. — Знам колко си ценна.