Последната Върховна среща, на която присъства Хънт, се беше състояла в древен внушителен дворец в Пангера, украсен с емблематичните богатства на империята: копринени гоблени и свещници от чисто злато, бокали, пълни с лъскави скъпоценни камъни, сочни меса, запечени с редки билки.
Тази щеше да се състои в конферентен център.
Пространството от стъкло и метал беше огромно и разположението му приличаше на кутии за обувки, подредени на купчини една върху друга. Централната зала се извисяваше на цели три етажа, а стълбището и асансьорите в дъното и бяха украсени с червените знамена на Републиката. До тях се стигаше по бял килим.
Всяка отделна територия на Мидгард беше домакин на Върховната среща на всеки десет години. Винаги присъстваха главните управници на всички територии, представител на астерите и шепа гостуващи сановници, експерти по конкретните въпроси, които предстоеше да се обсъждат. Тази среща нямаше да е по-различна, с изключение на по-скромния си мащаб: въпреки че Валбара отстъпваше значително по размер на Пангера, Мика организираше по четири Върховни срещи, за всеки от отделните квадранти на владенията си. Тази, посветена на югоизточните райони — с почетно място, отредено на управниците на Лунатион, — беше първата от четирите.
Сградата, разположена в сърцето на пустинята Псамате, на пет часа път с кола от Лунния град — един час полет на ангел с най-висока скорост или само половин час с хеликоптер, — беше снабдена с килии за опасни ванири.
Хънт прекара там последните пет дни, броейки ги по храната, която му носеха: закуска, обяд, вечеря. Поне Сандриел и Полукс не идваха да му се подиграват. Поне можеше да си отдъхне от тях. Беше игнорирал опитите на Чука да го ядоса по време на пътуването. Всъщност нито чуваше, нито чувстваше.
Тази сутрин заедно със закуската му донесоха комплект черни дрехи. Нямаше оръжия, но ясно си личеше, че е униформа. Посланието също беше ясно: предстоеше да го изложат на показ, да участва в унизителен фарс на имперско триумфално шествие, за да покаже Сандриел на света, че пак е станала негова собственица.
Облече се покорно и позволи на стражите и да му сложат оковите от горсиански камък, неутрализиращи силата му.
Последва ги безмълвно до асансьора и през внушителното фоайе, окичено със символите на имперската власт.
Ванири от всички Домове изпълваха пространството, повечето пременени в бизнес тоалети или дворянски одежди. Ангели, метаморфи, елфи, вещици… Делегации се редяха като в шпалир от двете страни на червената пътека, водеща към стълбището. Фурия Акстър стоеше сред тълпата, облечена в обичайния си боен кожен костюм. Наемната убийца наблюдаваше всички наоколо. Но нито веднъж не погледна към него.
Стражите го поведоха към ангелската делегация до стълбището, съставена от членове на 45-и легион. Триариите на Сандриел. Полукс стоеше най-отпред с командирска златна броня, кобалтовосиня пелерина и насмешливо изражение.
Присмехулната му усмивка се разшири, когато Хънт зае мястото си близо до него, приклещен между стражите на Сандриел.
Другите и триарии почти не отстъпваха по садизъм на Чука. Хънт никога нямаше да ги забрави: слабата, бледолика, тъмнокоса убийца, позната като Харпията; Цербера с каменното му лице и черни криле; високомерния ангел с очи от лед, наричан Ястреба. Никой от тях не му обърна внимание. А от личен опит знаеше, че това е по-добрият вариант.
Не виждаше Кошутата, последния член на триариите — явно функцията й да изловява бунтовнически шпиони в Пангера беше твърде ценна за астерите, за да позволят на Сандриел да я довлече тук.
От отсрещната страна на червената пътека стояха Исая и 33-ти. Остатъкът от триариите му. Наоми изглеждаше впечатляващо в униформата си, вдигнала високо брадичка и отпуснала дясната си ръка върху дръжката на официалния легионерски меч, чийто предпазител с формата на криле проблясваше под утринната светлина.
Исая плъзна очи към неговите. Хънт се почувства почти гол в черния си боен костюм, зървайки парадната униформа на командира на 33-ти с бронзовия и нагръдник, пагони, наколенници и налакътници… Хънт помнеше колко е тежка. Колко глупаво се чувстваше, обкичен с всички тези лъскавини. Като изложбен кон.
Помощната гвардия на Есенния крал стоеше отляво на ангелите. Броните на елфите бяха по-леки, но също толкова изящни. Срещу тях се бяха наредили метаморфите в тържествена премяна. Амели Рейвънскрофт не смееше да го погледне. По-малки групи ванири се бяха разпръснали из останалата част от залата: мери и демонаки. Човеци не присъстваха. Нито пък представители на смесени раси.