Все едно гледаше седемте кръга на Ада.
Из цялата зала бяха окачени видеоекрани — два дори висяха от тавана, — а по масите имаше компютри, вероятно за текуща информация относно срещата. За негова изненада Фурия Акстър зае един стол в третия кръг и се облегна. Нямаше придружители.
Заведоха Хънт до стената и го загнездиха между двама астерски гвардейци, които не му обърнаха никакво внимание. Добре че от този ъгъл не виждаше Полукс и другите триарии на Сандриел.
Видеоекраните се включиха. И цялата зала притихна.
Хънт веднага позна кристалния палат, факлите с първосвет, танцуващ по резбованите кварцови колони, които подпираха високия сводест таван. Позна седемте кристални престола, подредени в дъга върху златния подиум, най-далечният — празен. Позна блещукащия град отвъд тях, хълмовете, спускащи се към гаснещата дневна светлина, прорязани от тъмната ивица на река Тибер.
Всички в залата станаха от местата си. И коленичиха.
Хънт можеше да се закълне, че дори от почти десет хиляди километра разстояние силата им нахлу в конферентната зала. И изсмука топлината, въздуха и живота.
Когато за пръв път се изправи пред тях, осъзна, че никога не е изпитвал по-ужасяващо чувство. Кръвта на Шахар още покриваше бронята му, гърлото му беше раздрано от викове по време на кошмарната битка — въпреки това срещата с тях надхвърляше всички други ужаси. Почувства се като мушица еднодневка; силата му сякаш беше лекичък полъх в сравнение с техния ураган. Все едно го бяха изхвърлили в открития космос.
Всеки от тях притежаваше мощта на свещена звезда, беше способен да превърне цялата планета в пепелище, но в студените им очи нямаше нито искрица светлина.
Хънт забеляза изпод сведени мигли кой друг дръзваше да вдигне очи от сивия килим към шестимата астери: Тарион и Рун. Деклан Емет. И кралица Хипаксия.
Никой друг. Дори Фурия и Джесиба.
Рун срещна погледа на Хънт. И тих мъжки глас прошепна в главата му: Смело от твоя страна.
Хънт успя да прикрие смайването си. Знаеше, че сред елфите има малък брой телепати, особено сред тези от Авален. Но никога досега не беше общувал с елф в съзнанието си. Готин номер.
Подарък от рода на майка ми, който пазя в тайна.
И реши да ми я довериш?
След кратка пауза Рун отвърна: Не мога да говоря с теб публично. Ако имаш нужда от нещо, дай знак. Ще направя каквото мога.
Нов шок, осезаем като светкавиците му, пробяга през него.
Защо ти е да ми помагаш?
Защото с всички сили се мъчеше да възпреш Брайс, когато опита да се предаде на Сандриел вместо теб. Четеше се по лицето ти. — Рун се поколеба за миг, после добави леко неуверено: — И защото вече не мисля, че си чак такъв задник.
Хънт се поусмихна едва забележимо. Чувството е взаимно.
Това комплимент ли беше? — Още една пауза. — Държиш ли се, Аталар?
Да. Тя как е?
Върнала се е на работа. Знам, защото мой човек я държи под око.
Хубаво. — Ако продължаха да говорят за Брайс, вероятно щеше да рухне напълно, затова реши да смени темата: — Знаеше ли, че онази медвещица всъщност е кралица Хипаксия?
Не. Дори не ми е хрумвало, мамка му.
Рун вероятно щеше да продължи, но в този момент астерите заговориха. Като един, както винаги. И те самите бяха телепати.
— Събрали сте се днес, за да обсъждате въпроси, свързани с региона ви. Имате нашето разрешение.
Те погледнаха едновременно към Хипаксия.
Вещицата дори не трепна под взора на шестимата астери и целия свят:
— Официално те признаваме за наследница на покойната кралица Хекуба Енадор и те провъзгласяваме за кралица на валбарските вещици.
Хипаксия сведе глава в поклон, със сериозно изражение на лице. Това на Джесиба не разкриваше нищо. Нито капчица тъга или гняв заради големите промени в някогашния и Дом. Хънт метна поглед към Рун, който наблюдаваше събитията с гримаса на лицето.
Астерите отново огледаха залата, най-високомерно от всички — Ригелус, Светлата им ръка. Слабото телце на тийнейджъра криеше чудовищна сила. Някой друг от шестимата продължи:
— Започнете. И бъдете благословени от боговете и всички звезди в небосклона.
Множество от гостите сведоха глави в още по-дълбок поклон за благодарност, че астерите им позволяваха да съществуват в тяхно присъствие.
— Надяваме се да обсъдите начини за прекратяване на тази безсмислена война. Губернатор Сандриел може да изкаже ценни наблюдения като свидетел на унищожителната й сила. — Астерите плъзнаха бавни, страховити погледи през залата. И Хънт усети тежестта им, когато казаха: — Присъстват и други, способни да осигурят свидетелски показания.