— С удоволствие ще ви посрещна на горния етаж, Ваша Светлост, и веднага ще се обадя на Джесиба.
Джесиба, която е на Върховната среща, където и ти би трябвало да бъдеш в момента.
— И тук е добре.
Той закрачи бавно към една от високите библиотеки.
Сиринкс трепереше на дивана; Лехаба се криеше зад малка купчина книги. Дори животните в клетките и малките аквариуми се бяха скътали по ъглите. Само нокът продължаваше да се хили.
— Защо не седнете, Ваша Светлост? — предложи Брайс, събирайки кутии от храна до гърдите си, без да я е грижа, че ще изцапа с червено люто олио бялата си тениска.
Единствено искаше Мика да се разкара от рафтовете с безценни книги.
Вместо да отвърне на поканата й, той заоглежда заглавията на нивото на очите си.
Урд да й е на помощ. Брайс изхвърли кутиите в препълнената кофа за боклук.
— На горния етаж има удивителни произведения на изкуството. Какво точно търсите?
Тя метна поглед към Лехаба, която беше придобила стряскащ циановосин цвят, и поклати глава в безмълвно предупреждение да внимава.
Мика прибра криле до тялото си и се обърна към Брайс.
— Какво търся ли?
— Да — пророни тя. — Питам дали…
Той я прикова с ледения си поглед.
— Търся теб.
Днешната среща беше най-ужасната дотук. Най-мудната.
На Сандриел очевидно й харесваше да ги върти в кръгове, да ги обсипва с лъжи и полуистини, сякаш се наслаждаваше на мисълта за предстоящата плячка — за момента, в който всички щяха да се подчинят на нейната воля и тази на астерите.
Хънт, облегнат на стената между ангелите от Астерската гвардия в парадните им униформи, гледаше как стрелките на часовника пълзят към четири. Рун беше задрямал преди около половин час. Повечето от по-низшите участници в срещата бяха освободени и залата вече почти пустееше. Дори Наоми се върна в Лунатион, за да поддържа 33-ти във форма. Оставаха само шепа прислужници и ръководителите им. Явно защото всички знаеха, че срещата е приключила. Че това не е истинска република. Съставляваха я господари и подчинени.
— Изграждането на ново пристанище по източното крайбрежие на Валбара — повтаряше за стотен път Сандриел — ще ни позволи да създадем сигурна щабквартира за военноморския ни легион.
Нечий телефон извибрира.
За негова изненада Джесиба Рога извади своя от вътрешния джоб на сивото спортно сако, което носеше върху същия цвят рокля. Понамести се в стола си, извъртайки екрана така, че да не го вижда любопитният ванир от лявата й страна.
Неколцина от другите управници около масите също забелязаха, че Рога е насочила вниманието си другаде. Сандриел продължаваше да говори, но Рун се беше разбудил от вибрацията на телефона и гледаше магьосницата. Фурия, седяща два реда зад нея, също я наблюдаваше.
Палците на Джесиба заподскачаха по екрана. След малко вдигна ръка, стиснала червени устни. Този път дори архангелката млъкна.
Рога заяви:
— Простете, че ви прекъсвам, губернаторе, но изскочи нещо, което трябва да видите. Всъщност важи за всички.
Хънт нямаше представа защо в дъното на стомаха му се загнезди такъв ужас. В телефона й можеше да има какво ли не. Но ето че устата му пресъхна.
— Какво? — попита Сабин от другия край на залата.
Вместо към нея обаче Джесиба насочи вниманието си към Деклан Емет.
— Може ли да го покажем на екраните?
Тя посочи множеството монитори из залата.
Деклан, който почти дремеше зад стола на Рун, веднага се надигна.
— Да, разбира се.
Прояви благоразумието да погледне към Сандриел за разрешение — тя врътна очи, но все пак кимна. Деклан мигновено отвори лаптопа си. Намръщи се, зървайки нещо на екрана му, но натисна едно копче.
И показа на мониторите из залата десетки прозорци — всичките с кадри от камерите на антиквариат „Грифон". В долния десен ъгъл, в познатата библиотека… Хънт съвсем забрави да диша.
Телефонът на Джесиба извибрира отново и на екраните се появи съобщение, част от текущ разговор. Сърцето му прескочи, като видя името Брайс Куинлан.
И напълно спря, като прочете съобщението й:
Стана ли връзката?
— Какво, по дяволите? — изсъска Рун.
Брайс стоеше пред една от камерите за видеонаблюдение в библиотеката и наливаше чаша вино. На голямата маса зад нея седеше Мика.
— Каза, че имал среща. — процеди Сандриел.
Камерата беше скрита в една от книгите над главата на Брайс.
Деклан натисна няколко клавиша на лаптопа си и отвори в голям прозорец кадрите от нея. След още една клавишна комбинация звукът изпълни конферентната зала.