Брайс питаше Мика през рамо, с небрежна усмивка на уста:
— Желаете ли храна с виното? Сирене?
Мика разглеждаше книгите, отворени върху масата.
— Ще съм ти благодарен.
Брайс изхъмка и пак се обърна към количката с питиета, пишейки скришом на телефона си.
Следващото й съобщение до Джесиба изскочи по всички екрани в конферентната зала.
Съдържаше една-единствена дума, от която кръвта на Хънт се смръзна във вените му.
Помощ.
Не беше палава симпатична молба. Защото когато Брайс вдигна очи към камерата, в тях гореше страх. Искрен, огнен страх. Всички инстинкти на Хънт се изостриха с яростна сила.
— Губернаторе — обърна се Есенния крал към Сандриел, — държа да чуя обяснение.
Но още преди архангелката да отговори, Рун нареди тихо, залепил очи за екрана:
— Флин, изпрати отряд на Помощната гвардия в антиквариат „Грифон". Веднага.
Флин незабавно извади телефона си и пръстите му захвърчаха по екрана.
— Мика не е направил нищо нередно — озъби се Сандриел на елфическия крал. — Просто демонстрира лош вкус по отношение на жените.
От гърдите на Хънт се изтръгна ръмжене, което несъмнено щеше да му спечели шибване със студения вятър на Сандриел, ако звукът не бе заглушен от ръмженето на Деклан и Рун.
Тристан Флин заповядваше разпалено на някого:
— Веднага прати хора в антиквариат „Грифон". Да, в Стария площад. Не, просто ги прати.
Рун изрева още една команда на елфическия лорд, но в този момент Мика проговори отново:
— Определено не си бездействала. — Мика махна към отрупаната маса. — Търсиш вратичка в закона?
Брайс преглътна, пълнейки чинията на Мика.
— Хънт ми е приятел.
Тя четеше… четеше правна литература. Стомахът на Хънт сякаш пропадна до пода.
— А, да — отвърна Мика и се облегна в стола си. — Възхищавам се на тази твоя черта.
— Какво става, по дяволите? — изсъска Фурия.
— Предана си до смърт. И след това — каза Мика. — Колкото и доказателства да ти се сервираха, отказваше да повярваш, че Даника е просто пошла наркоманка.
Сабин и няколко други вълци изръмжаха. Хънт чу Амели Рейвънскрофт да казва на Сабин:
— Трябва да изпратим глутница.
— Всички опитни глутници са тук — изшушука Сабин, без да отлепва очи от екрана. — Оставих съвсем малък отряд в града.
Изражението на Брайс се промени като запалена кибритена клечка. Гневът й стана огнен и свиреп. Хънт обикновено се любуваше на тази пламенност. Не и сега.
Използвай си шибания мозък — примоли й се наум Хънт. — Мисли.
Брайс позволи на обидата да отлежи в съзнанието й, оглеждайки платото със сирена и грозде, което приготвяше за Мика.
— Кой знае каква е истината? — каза тя безизразно.
— Философите в тази библиотека определено са имали мнение по въпроса.
— За Даника ли?
— Не се прави на глупава. — Усмивката му се разшири и той махна към книгите около тях. — Съзнаваш ли, че укриването на такава литература е еднопосочен билет към екзекуция?
— Струва ми се излишна суетня около някакви си книги.
— Човеците са умирали за такива книги — рече кротко Мика и пак посочи множеството рафтове наоколо. — Забранени заглавия, ако не се лъжа, много от които би трябвало да съществуват само в Астерските архиви. Еволюция, математика, теории, опровергаващи надмощието на ванирите и астерите. Говори се, че някои от тях били дело на писатели отпреди появата на астерите. — Тих, страховит смях. — Лъжци и еретици, признали грешността на теориите си, когато астерите ги измъчвали, за да извлекат истината. Изгорили ги живи, използвайки еретическите им писания за подпалки. Но ето че има оцелели. Цялото познание на древния свят, събрано на едно място. Свят без астери. И теории за свят, в който ванирите не били господстващата раса.
— Интересно — коментира Брайс, все още с гръб към него.
Рун попита Джесиба:
— Какво има в тази библиотека?
Джесиба не отговори. Не каза и дума. Но сивите й очи вещаеха безмилостна смърт.
Мика продължи, несъзнателно отговаряйки на въпроса му:
— Знаеш ли изобщо с какво си обградена, Брайс Куинлан? Това е Великата библиотека на Партос.
Думите му прокънтяха в залата. Джесиба отказваше дори да отвори уста.
Брайс обаче заяви:
— Звучи ми като поредната глупава теория на конспирацията. Партос е вълшебна приказка за човеци.
Мика се засмя.
— Каза жената с аркезийски амулет около врата си. Амулетът на жриците, които някога служели и бранели Партос. Мисля, че много добре знаеш какво криете тук; знаеш, че прекарваш дните си сред останките от библиотека, подпалена от ванирите преди цели петнайсет хиляди години.