Хънт можеше да се закълне, че откъм Джесиба повя мразовит вятър.
Мика продължи небрежно:
— Знаеш ли, че по време на Първите войни онази обречена човешка армия се изправила срещу ванирите точно в Партос? За да спасят поне някакво доказателство за съществуването си, преди Северната пукнатина да се отвори; да спасят книгите. Сто хиляди човека тръгнали към бойното поле онзи ден с ясното съзнание, че ще умрат и ще загубят войната. — Усмивката на Мика се разшири. — И то само за да спечелят време на жриците да съберат най-ценните текстове. Те ги качили на корабите си и изчезнали. Любопитно ми е как точно са попаднали в ръцете на Джесиба Рога.
Магьосницата наблюдаваше безмълвно как тайната й се разкрива на екраните. Дори не опита да опровергае намека на Мика. Дали нямаше нещо общо с причината да напусне вещиците? И да се присъедини към Дома на Подземния крал?
Мика се облегна в стола си и крилете му изшумолиха.
— Отдавна подозирам, че останките от Партос се съхраняват тук. Архив на човешките познания от двете хиляди години преди появата на астерите. Само един поглед към заглавията по тези рафтове ми доказа, че съм бил прав.
Никой в залата не смееше да мигне, докато истината се разгръщаше. Джесиба посочи екраните и каза с разтреперан глас на Тристан Флин и Сабин:
— Заповядайте на Помощната гвардия да си размърдат задниците и да спасят тези книги. Умолявам ви.
Хънт стисна зъби. Естествено, че книгите й бяха по-важни от Брайс.
— Помощната гвардия няма да спасява нищо — заяви студено Сандриел. Магьосницата се скова и тя й се усмихна злобно. — И те уверявам, че каквото и да е намислил Мика за малката ти асистентка, ще е същинска милост в сравнение с онова, което астерите ще направят на теб заради укриването на толкова еретически глупости…
Брайс вдигна платото със сирене и чашата с вино.
— Вижте, губернаторе, аз само работя тук.
Най-накрая се обърна към Мика. Носеше спортен екип: клин и бяла тениска с дълъг ръкав. Неоноворозовите й кецове лъщяха като първосвет в сумрачната библиотека.
— Бягай — каза на екрана Флин, сякаш Брайс можеше да го чуе. — Брайс, бягай, мамка му.
Сандриел впери гневен поглед в елфическия воин.
— Как смееш да обвиняваш губернатор в престъпен замисъл?
Но от очите й надничаше съмнение.
Елфическият лорд не й обърна внимание, приковал очи в екраните.
Хънт не можеше да помръдне. Брайс сервира платото и виното на Мика и заяви:
— Дошли сте заради мен, ето ме. — Тя се поусмихна. — Върховната среща явно е била страшна скука. — Скръсти ръце зад гърба си в небрежна стойка и му намигна. — Да не би пак да ме поканите на среща?
От ъгъла на камерата, чиито кадри Деклан отвори във втори прозорец, Мика нямаше как да види знаците, които Брайс показваше с пръсти зад гърба си. Сочеше към стълбището. Безмълвна трескава заповед към Лехаба и Сиринкс да се спасяват. Никой от двамата не помръдна.
— Както ти ми отговори онзи път — отвърна невъзмутимо Мика, — не, благодаря.
— Жалко.
Тишината в конферентната зала вече пулсираше.
Брайс отново направи знак с разтреперани пръсти. Моля ви — казваха сякаш ръцете й. — Моля ви, бягайте. Докато още мога да го разсейвам.
— Заповядай, седни — покани я Мика, махвайки към стола от другата страна на масата. — Не виждам защо да не подходим цивилизовано по въпроса.
Брайс му се подчини, пърхайки невинно с мигли.
— Кой въпрос?
— Че трябва да ми дадеш Рога на Луна.
77
Брайс знаеше, че почти няма шанс тази среща да завърши добре за нея.
Но ако Джесиба беше видяла съобщенията й, може би поне нямаше да е било напразно. Така всички щяха да знаят какво я е сполетяло, и с малко късмет да спасят книгите, в случай че предпазните им заклинания удържаха на гнева на архангела. Въпреки че тези на входната врата не бяха удържали.
Тя отговори спокойно на Мика:
— Нямам представа къде е Рогът.
Усмивката му не трепна.
— Пробвай пак.
— Нямам представа къде е Рогът, губернаторе.
Той опря мощни предмишници на масата.
— Искаш ли да знаеш какво мисля аз?
— Не, но все пак ще ми кажете?
Сърцето й щеше да се пръсне.
Мика се засмя.
— Мисля, че си се досетила. Вероятно в същия момент преди няколко дни, когато и аз се досетих.