— Поласкана съм, че ме имате за толкова умна.
— Не ти. — Отново студен смях. — Даника Фендир беше умната. Тя е откраднала Рога от храма, а ти си я познавала достатъчно добре, за да се досетиш какво е направила с него.
— Защо й е било на Даника да краде Рога? — попита невинно Брайс. — Та той е счупен.
— Пропукан. И ми се струва, че вече знаеш как може да бъде поправен. — Сърцето й запрепуска още по-яростно, когато Мика изръмжа: — Със синт.
Тя скочи на крака и коленете й се разтрепериха леко.
— Може да сте губернатор, но това е частна собственост. Ако искате да ме изгорите на кладата заедно с тези книги, ще ви е нужна заповед за обиск.
Брайс отиде до стълбището. Сиринкс и Лехаба не бяха помръднали от местата си.
— Предай ми Рога.
— Казах ви вече, не знам къде е.
Тя сложи крак на първото стъпало. Мика мигновено се озова до нея и сграбчи деколтето на тениската й.
— Лъжеш.
Хънт направи една крачка надолу по стълбището, преди вятърът на Сандриел да го блъсне в стената. Нахлу в гърлото му и стисна гласните му струни, принуждавайки го да гледа безмълвно случващото се на екраните.
Мика изръмжа като хищник в ухото на Брайс:
— Искаш ли да ти кажа как разбрах?
Губернаторът плъзна собственически ръка надолу по извивката на гръбнака й и Брайс потрепери.
Хънт побесня от арогантния му допир, от ужаса в изцъклените й очи.
Брайс знаеше, че няма смисъл да бяга от Мика, когато архангелът плъзна дръзко пръсти нагоре по гръбнака й.
Хънт стисна челюсти толкова силно, че дъхът му започна да излиза на дълбоки шумни пориви. Щеше да го убие. Щеше да намери начин да се измъкне от Сандриел и да убие Мика, задето си позволяваше да я докосва така…
Архангелът проследи с пръсти фината верижка на тила й. На която висеше нов амулет, осъзна Хънт.
Без да подозира, че на броени метри от него има камера, Мика измърка:
— Гледах записа от изпълнението ти във фоайето на Комициума. Даде аркезийския си амулет на Сандриел. И тя го унищожи. — Широката му ръка се затвори около шията й и Брайс затвори очи. — Така се досетих какво е станало. Ти също.
— Не знам за какво говорите — прошепна Брайс.
Мика затегна хватката си и сякаш стисна Хънт за врата — толкова трудно му стана да диша.
— Цели три години си носила онзи амулет. Всеки ден, всеки час. Даника е знаела, че ще го носиш. Знаела е и че нямаш амбиции, затова никога няма да напуснеш работата си. И няма да те накарат да го свалиш.
— Сигурно сте се побъркали — едва изрече Брайс.
— Така ли? Тогава ми обясни защо едва час след като свали амулета, кристалосът те нападна.
Хънт застина. Отново я беше нападнал демон? Погледна към Рун и принцът кимна с мъртвешки бледо лице. Стигнахме до нея навреме, увери го Данаан в ума му.
— Лош късмет? — предположи Брайс.
Мика не се усмихна, вкопчил ръка в шията й.
— Не криеш Рога. Ти си Рогът. — Ръката му пак се плъзна надолу по гърба й. — Станала си негова носителка в нощта, когато Даника го е смляла на фин прашец, смесила го е с вещерско мастило и те е напила достатъчно, че да не задаваш въпроси, когато е поискала да го вкарат в кожата ти с татуировка.
— Какво? — излая Фурия Акстър.
Свещени богове! Хънт оголи зъби, но още му беше забранено да говори.
Брайс каза:
— Колкото и готино да звучи, губернаторе, татуировката ми гласи…
— Езикът не е от този свят. Това е езикът на вселените. И с азбуката му на гърба ти е изписана директна команда за активиране на Рога с прилагане на сурова мощ направо върху самата татуировка. Точно така го е използвал някога принцът от рода Звезделф. Ти може да не притежаваш неговите дарби като брат ти, но вярвам, че кръвта ти в комбинация със синта ще са достатъчни, когато приложа силата си върху теб. Изпълвайки със силата си татуировката ти, теб самата, все едно надувам Рога.
Брайс разшири ноздри.
— Да го духаш, задник.
Тя лашна главата си назад толкова светкавично, че дори Мика не можа да предотврати сблъсъка на черепа й с носа му. Той залитна и Брайс опита да се завърти, за да побегне.
Но ръката му не освободи хватката си.
Мика я блъсна силно към пода, съдирайки гърба на тениската й.
Викът на Хънт беше заклещен в гърлото му, но този на Рун проехтя из конферентната зала, когато Брайс се просна по корем върху килима.
Лехаба изпищя, Сиринкс изрева, а Брайс успя да им изкрещи:
— Скрийте се.