Рун изръмжа на баща си:
— Изиграл те е.
Кехлибарените очи на Есенния крал проблеснаха от ярък гняв. Но Мика продължи, преди той да е проговорил:
— Знаех, че ако подиграя малко краля заради чезнещата сила на елфите и загубата на Рога, ще нараня достойнството му достатъчно, че да изпрати сина си, наследник на звезделфската кръв, да го търси.
Брайс въздъхна дълбоко.
— Защото макар ти да не си го намерил, Рун може да успее.
Данаан примига недоумяващо.
— Всеки път… всеки път, когато тръгнех да търся Рога… — Той пребледня. — Всеки път нещо ме тласкаше към Брайс.
Той се завъртя в стола си към Хънт и каза в съзнанието му: Мислех, че инстинктът ме води към галерията, към някоя тайна в книгите, но… мамка му, през цялото време ме е теглил към нея.
Звезделфската ти връзка с нея и Рога явно е надделяла дори над укриващата сила на аркезийския амулет — отвърна Хънт. — Това си е сериозна връзка, принце.
— Ами кристалосите в последните месеци? Убийствата? — продължи с въпросите Брайс.
— Призовавах кристалоси като стимул за двама ви, внимавайки да не влизат в обсега на камерите за наблюдение — провлачи Мика. — Надявах се връзката им с Рога да ви отведе до него. Като допълнителен стимул инжектирах Терциан, прислужницата и стража от храма със синт и ги оставих да се разкъсат сами. Смъртта на Терциан ми даде основателна причина да се обърна към теб за това разследване, а останалите трупове трябваше да задържат вниманието ви върху Рога. Нарочно избрах двама от служителите на храма, работили в нощта, когато Даника го открадна.
— И атентатът в „Белият гарван“ със символа на Рога върху сандъка ли беше стимул?
— Да, и начин да повдигна подозрения, че човеците стоят зад всичко. Заложих бомби из целия град, на места, които очаквах да посетите. Като разбрах, че сте в клуба по местоположението на телефона на Аталар, почувствах, че боговете ми помагат. Затова детонирах бомбата дистанционно.
— Можеше да умра.
— Можеше. Но подозирах, че Аталар ще те предпази. Пък и малко хаос щеше да породи допълнително напрежение между човеци и ванири. И да ми помогне да прокарам плана си за приключване на конфликта. Все пак повечето биха сметнали тази цена за твърде висока.
Главата на Хънт се въртеше. Никой в конферентната зала не продумваше.
Брайс трепна от болка, забавяйки още повече отстъплението си.
— Ами жилищната сграда? Мислех, че Хънт я е запалил, но си бил ти, нали?
— Да. Искането на домоуправителя стигна до моите триарии. И до мен. Знаех, че Даника не е оставила нищо там. Но вече ми харесваше да гледам как се гърчиш, Брайс Куинлан. Нямах съмнения, че планът на Аталар да се сдобие със синт скоро ще бъде разкрит, и очаквах да повярваш в най-лошото за него. Че е застрашил живота на невинни хора със светкавиците си. Все пак е убиец. И реших да ти го напомня. Фактът, че това подкладе чувството му за вина, беше неочаквана облага.
Хънт не забеляза погледите, които се обърнаха към него. Шибаният му кучи син изобщо не бе възнамерявал да изпълни уговорката им. Разрешеше ли Хънт случая, Мика просто щеше да го убие. Щеше да убие и двама им. Беше го мамил през цялото време.
Брайс попита с прегракнал глас:
— Кога започна да подозираш, че имам пряка връзка с Рога?
— Онази вечер, когато кристалосът нападна Аталар в градината. По-късно се досетих, че сигурно е имал контакт с някое от личните притежания на Даника, което пък е имало контакт със самия Рог.
Хънт беше пипал коженото яке на Даника онзи ден. И мирисът му беше останал по него.
— След като затворих Аталар, отново призовах кристалоса. И директно те нападна. Само дето този път най-сетне, най-сетне беше свалила амулета си. След това… — Той се засмя. — Разгледах снимките ви с Хънт Аталар. Видях и онази на гърба ти. Татуировката, която си си направила броени дни преди смъртта на Даника според списъка с последните й занимания, изпратен от Рун Данаан до двама ви с Аталар. До чийто профил, естествено, имам достъп.
Брайс заби пръсти в мокета, сякаш й бяха пораснали хищнически нокти.
— Откъде знаеш, че Рогът ще действа, след като вече е в гърба ми?
— Физическата му форма няма значение. Независимо дали е рог, медальон или прах, примесен с вещерско мастило, силата му си остава.
Хънт изруга тихо. С Брайс така и не бяха отишли до студиото за татуировки. Брайс твърдеше, че знае защо Даника е ходила там.
Мика продължи:
— Даника е знаела, че аркезийският амулет ще те укрива от търсеща магия и демонски нюх. С него си била невидима за кристалоса, създаден да издирва Рога. Сигурно е знаела, че Джесиба Рога е защитила галерията с подобни заклинания, и може би самата тя е предпазила някогашния ви апартамент и този, който ти е завещала, за да те скрие още по-добре от демона.