Мика излезе от вратата на стълбището към аквариума. И силата му я блъсна почти мигновено.
Преобърна я и я прикова по корем върху стъпалата. Така че да му осигури достъп до гърба й.
Тя се загърчи. Стихващата болка в крака й вече бледнееше пред гъделичкащата вцепененост, която превземаше лека-полека тялото й. Сиринкс се давеше и...
Мика се появи над нея. Тя протегна ръка към рафта. Изтръпналите й пръсти се плъзнаха по заглавията. „Божественото число“, „Живите мъртви“, „Книга на диханията“, „Многоликата кралица“.
Сиринкс се мяташе във водата, бореше се с всички сили.
Мика изпрати кълбо нажежен до бяло огън в гърба й. В Рога.
Тя изкрещя, макар че огънят не я изгори — мастилото го погълна. Изпълни я първична мощ, а пламъците се превърнаха в лед и запукаха в кръвта й като плаващи ледници.
Въздухът наоколо сякаш се всмука в себе си, свиваше се все повече и повече…
Докато не изригна в помитаща вълна. Брайс изрева. Скрежът във вените й закипя, обгръщайки я в огнена агония. На мецанина нещо стъклено се пръсна. А после — нищо.
Нищо. Тя остана да трепери на пода, с разтърсвано ту от ледени, ту от прогарящи спазми тяло.
Мика се огледа. И зачака.
Брайс едва дишаше, тръпнеше в очакване да се отвори портал, да се появи дупка към друг свят. Но не стана нищо.
През очите на Мика пробяга разочарование.
— Интересно — процеди той.
Тази дума й казваше достатъчно: щеше да опита отново. И отново. Нямаше значение дали е жива, или сама се е разкъсала на парчета. Тялото й и в двата случая щеше да съдържа мастилото с Рога — самия Рог. Ако трябваше, щеше да вземе със себе си трупа й и да пробва, докато не намери начин да отвори портал.
Брайс бе прозряла истината броени часове след като кристалосът я нападна на пристанището. Докато се гледаше в огледалото, започна да подозира, че татуировката на гърба й не просто е изписана с непозната азбука, а изобщо не е изписана с азбука. Не и такава от Мидгард. Отново прегледа местата, които Даника бе посетила през последната седмица от живота си, и осъзна, че не бяха проверили само студиото за татуировки. После се сети, че веднага след като свали амулета от шията си, демонът я нападна. Както нападна Хънт в парка — след като беше пипал якето на Даника в галерията, което беше оставило по ръцете му мириса на Даника, пропит с този на Рога.
Брайс протегна ръка, съпротивявайки се на силата на Мика. Пръстите й докоснаха гръбчето на тъмнолилава книга.
Сиринкс, Сиринкс, Сиринкс…
— Май ще е по-ефективно, ако изрежа Рога от теб — рече тихо Мика. Един нож се измъкна с металическо жужене от ножницата на бедрото му. — Боя се, че ще боли.
Единият й пръст се закачи за долния ръб на лилавото гръбче. Моля те.
Но книгата не помръдваше. Мика коленичи над нея.
Моля те — замоли се Брайс на книгата. — Моля те.
Тя се плъзна към пръстите й.
Брайс я изтръгна от рафта и я разгърна.
От страниците й рукна зеленикава светлина. Право към гърдите на Мика.
И го изстреля назад през библиотеката, директно към отворения вход на банята.
Лехаба го чакаше в сянката на вратата с малка книга в ръце. Отвори я и избликът на сила от страниците й затръшна вратата.
Магията на книгата засъска по нея, запечатвайки я плътно. Заключвайки архангела вътре.
Рун не се беше събудил сутринта с нагласата да гледа смъртта на сестра си.
А баща му… Баща му наблюдаваше безмълвно ужаса пред очите им.
Брайс полежа няколко секунди на стъпалата, вперила поглед във вратата на банята, докато раната в крака й се затваряше сама.
Сигурно мисълта, че беше заключила полубог в банята, щеше да се стори на Рун смешна, ако не беше толкова уплашен за нея.
Измъчен глас изръмжа зад него:
— Помогни й.
Хънт. Мускулите по врата му изпъкваха, борейки се с хватката на Сандриел. И Аталар наистина се взираше в архангелката, като повтори:
— Помогни й.
Металната врата на банята, макар и запечатана от силата на книгата, нямаше да задържи Мика задълго. Най-много няколко минути. А синтът в тялото на Брайс… Колко ли й оставаше, преди да се разкъса на кървави парчета?
Лехаба тъкмо се спускаше към Брайс, когато Хънт изръмжа отново на Сандриел:
— Върви да го спреш.
Но дори с архангелска скорост полетът щеше да й отнеме час. С хеликоптер се стигаше за трийсет минути.
Сандриел затегна хватката си около врата на Хънт и той захриптя.