Всички мъже в конферентната зала изтръпнаха.
Нокът я освободи и се спусна към дъното. А Брайс само това и чакаше. Доплува обратно до спуканото стъкло, опря крака в него и се изтласка към откритата вода.
Раната в главата й оставяше кървава диря, въпреки че синтът я затваряше бавно и не й позволяваше отново да загуби съзнание.
Лехаба пак спусна платформата. Спасителното й въже. Брайс заплува като делфин към нея, протегнала ръце пред себе си. С всяко вълнообразно движение от челото й извираше кръв на спирали.
Нокът се беше съвзел — и гледаше озъбено плуващата жена от каменистото си дъно. Ярост като разтопен метал проблясваше в мътните му очи.
— Плувай, Брайс — изръмжа Тарион. — Не поглеждай назад.
Платформата стигна до най-ниската си точка. Брайс плуваше към нея със стиснати зъби. Сигурно с мъка се сдържаше да не поеме вода в дробовете си.
Хайде — молеше се Хънт. — Хайде.
Тя вкопчи пръсти в пода на платформата. Докопа се до ръба. Нокът се устреми към нея от дълбините с пламнало от смъртоносна ярост кошмарно лице.
— Не спирай, Брайс — обади се и Фурия Акстър.
Брайс не спря. Заизкачва се с ръце по издигащата се верига, борейки се за всеки метър към повърхността.
Оставаха й само три, когато нокът достигна основата на хранилката.
Два, когато съществото се изстреля нагоре по веригата след нея.
Брайс се показа над повърхността и вдиша рязко, докато ръцете и продължаваха да драпат по веригата, да я теглят нагоре, нагоре…
Измъкна се от водата до гърди. До корем. Накрая извади и краката си.
Ръцете на нока изскочиха след нея.
Но Брайс се беше откъснала от обсега му. И вече гълташе въздух, ръсейки капки вода през решетъчния под. От раната на главата й не оставаше дори белег.
Нокът, чието тяло не понасяше атмосферата, се спусна под водната повърхност, а платформата спря и затвори достъпа му до клетката.
— Мамка му! — пророни Фурия, потривайки с разтреперани ръце лицето си. — Мамка му!
Брайс се спусна към безжизнения Сиринкс и попита Лехаба:
— Някакъв резултат?
— Не, той…
Брайс започна да му прилага сърдечен масаж, опряла два пръста в центъра на подгизналите му гърди. Затвори челюстите му и го обдиша през ноздрите. И отново. И отново, и отново.
Не говореше. Не се молеше на боговете, докато се мъчеше да съживи химерата.
На прозореца с кадри от камера в другия край на библиотеката вратата на банята се разтапяше от магията на Мика. Брайс трябваше да се маха оттам. Да избяга, иначе щеше да свърши на купчина строшени кости.
Тя обаче остана на мястото си. Продължи да се бори за живота на Сиринкс.
— Можем ли да говорим през интеркома? — попита Рун Деклан и Джесиба. — Да се свържем оттук? — Той посочи единия екран. — Трябва да й кажем да се маха веднага.
Джесиба отговори тихо, с пепеляво лице:
— Връзката е еднопосочна.
Брайс продължаваше със сърдечния масаж. От мократа й коса се стичаше вода, а кожата й синееше на светлината от аквариума и й придаваше вид на труп. По гърба й, прекъснат само от черния й спортен сутиен, се спускаше Рогът.
Дори да се измъкнеше от галерията, да надживееше действието на синта, Мика щеше…
Сиринкс се загърчи, бълвайки вода. Брайс простена с облекчение и го обърна настрани, за да изкашля всичко. Конвулсиите продължиха и химерата повърна вода отново, докато се бореше за всяка глътка въздух.
Лехаба беше довлачила една блуза от бюрото на долния етаж. Подаде й я и Брайс бързо се преоблече, после вдигна немощния Сиринкс на ръце и опита да се изправи.
Но изпъшка от болка и едва не изпусна химерата. От крака й шурна кръв във водата.
Съсредоточен върху раната в главата й, Хънт не беше забелязал кога нокът е раздрал прасеца й — кървавата плът се виждаше през разпрания й клин, все още незараснала. Чудовището явно беше забило нокти чак до костта й, щом раната беше толкова дълбока, че дори синтът още не я беше затворил.
— Трябва да бягаме — каза тя. — Веднага. Преди да се е измъкнал.
Без да изчака отговора на Лехаба, стана някак на крака и вдигна Сиринкс със себе си.
Куцаше тежко. И се движеше толкова бавно, толкова бавно към стълбището.
Вратата на банята отново се нажежи до червено — Мика се опитваше да я разтопи.
Брайс дишаше учестено през зъби и от устните й излизаше контролирано съскане с всяка стъпка. Мъчеше се да овладее болката, която синтът още не беше облекчил. Да мъкне със съдрания си крак петнайсеткилограмова химера по стълби.