Пулсираща светлина обгръщаше вратата на банята; от пролуките около нея хвърчаха искри. Брайс стигна до нивото на библиотеката и още на първата крачка към стълбището, водещо до изложбената зала, изскимтя.
— Остави я — изръмжа Есенния крал. — Остави химерата.
Хънт знаеше още преди тя да направи следващата си крачка, че никога не би оставила Сиринкс. Че предпочиташе архангелът да одере кожата на гърба й, вместо да изостави приятеля си.
И очевидно Лехаба също го знаеше.
Брайс беше изкачила една трета от стълбището, отдалечавайки се бавно от пръскащата искри врата на банята, когато осъзна, че Лехаба не я следва.
Тя спря, заслепена от болката в прасеца й, която дори синтът не успяваше да разсее, и се обърна към дъното на стълбището.
— Забрави книгите, Лехаба — примоли се на огнената феичка.
Ако оцелееха, щеше да убие Джесиба, задето беше вселила такъв страх в сърцето й. Щеше да я убие.
Но Лехаба не помръдна от мястото си.
— Лехаба — изрече името й като заповед Брайс.
Феичката пророни тъжно:
— Няма да успееш навреме, Биби.
Брайс направи още крачка нагоре и болката възпламени прасеца й. Всяко движение отваряше отново и отново раната, докато синтът се бореше да я запечати. Преди да разкъса здравия й разум. Тя преглътна писъка си и каза:
— Трябва да опитаме.
— Не ние — прошепна Лехаба. — Ти.
— Недей — програчи Брайс с пресеклив глас.
— Трябва — отвърна Лехаба. — Магията на книгата няма да го задържи още дълго. Ще ти спечеля малко време.
Брайс продължи нагоре, стиснала зъби.
— Ще се справим. Ще се измъкнем заедно…
— Не.
Когато Брайс погледна назад, Лехаба й се усмихна топло. Все още в дъното на стълбището.
— Искам да го направя за теб, Биби. И за Сиринкс.
Брайс не можа да сдържи вопъла, който се изтръгна от гърлото й.
— Свободна си, Лехаба.
Думите й се разляха като вълна из библиотеката, преда да добави през сълзи:
— Миналата седмица откупих свободата ти от Джесиба. Документите са в бюрото ми. Исках да те изненадам с парти по случая. — Вратата на банята започна да се огъва. Брайс проплака: — Откупих те от нея и те освобождавам, Лехаба.
Усмивката на феичката не трепна.
— Знам — каза тя. — Надникнах в чекмеджето.
И въпреки страшилището, което всеки момент можеше да ги нападне, Брайс се засмя, преди да подхване отново:
— Не служиш на никого, не е нужно да го правиш. Свободна си.
Лехаба все пак остана на мястото си.
— Тогава разкажи на света, че първата ми постъпка като свободна личност е била да помогна на приятелите си.
Сиринкс се размърда в ръцете на Брайс и тихо изскимтя от болка.
— Обичам те, Лехаба — промълви Брайс единствените истински важни думи.
— И аз винаги ще те обичам, Биби — прошепна огнената феичка. — Върви.
Брайс се подчини. Стисна зъби, изкрещя през тях и пак се заизкачва мъчително по стълбите. Към желязната врата на върха им, която може би щеше да им спечели малко време, ако синтът не я унищожеше преди това.
Вратата на банята изскърца.
Брайс надникна назад — само веднъж. Към приятелката, останала до нея, когато всички други й обърнаха гръб. Внасяла ведрина в живота й дори когато мракът го беше погълнал.
Лехаба пламна в яркото рубиненочервено на храбростта и подхвана огнения танц, с който призоваваше силата си, колкото и малко да притежаваше една фея. Вдигна ръка. Свали я в дъга. Завъртя се на място и косата й се заувива в спирала над главата й.
В тялото й се разля меко сияние.
Брайс продължи да се изкачва. И с всяка болезнена стъпка нагоре чуваше напевния шепот на Лехаба, почти като мантра:
— Аз съм потомка на Рантия Драл, Кралицата на живите въглени. Тя е с мен и не се боя.
Брайс достигна върха на стълбището.
Лехаба прошепна:
— Приятелите ми са зад мен и аз ще ги защитя.
Брайс затръшна желязната врата с вик. Предпазните заклинания я запечатаха, пресичайки гласа на Лехаба. Брайс облегна гръб на нея, свлече се до пода и зарида през зъби.
Хънт благодареше на боговете за това, благодареше на шибаните богове.
Но не можеше да откъсне очи от прозореца на една от камерите в библиотеката, където Лехаба продължаваше да се върти, да призовава силата си, повтаряйки думите отново и отново:
— Аз съм потомка на Рантия Драл, Кралицата на живите въглени. Тя е с мен и не се боя.
Огнената феичка сияеше като сърцето на звезда.
— Приятелите ми са зад мен и аз ще ги защитя.
Вратата на банята започна да поддава откъм горния си край.