И Лехаба отприщи силата си. В три удара. Съвършено точни.
Не по вратата на банята и архангела зад нея. Лехаба знаеше, че силата й не може да забави Мика.
Но четиристотин хиляди литра вода можеха.
Блещукащите кълба сила уцелиха аквариума точно над пукнатината, която нокът беше направил, хвърляйки Брайс към стъклото.
Съществото усети сблъсъка и изплува от каменистото дъно. И с ужас загледа как Лехаба атакува дома му отново. И отново. Стъклото изпращя.
Накрая Лехаба се хвърли срещу него. И забута с малкото си телце пукнатината.
Непрестанно повтаряше думите. Вече се сливаха в едно изречение, молитва, предизвикателство.
— Приятелите ми са с мен и не се боя.
Хънт сложи ръка над сърцето си. Единственият жест на почит, който можеше да изпълни, докато шепотът на Лехаба се изливаше от колоните.
— Приятелите ми са с мен и не се боя.
Един по един ангелите от 33-ти се изправиха на крака. Последваха ги Рун и приятелите му. Всичките сложиха ръце върху сърцата си, докато член на най-дребната раса от Дома им буташе с всички сили огромната стъклена стена, пламтейки ярко. Нокът вече търсеше къде да се скрие от неизбежното.
Лехаба не спираше да шепне:
— Приятелите ми са с мен и не се боя.
Паяжина от нови пукнатини плъзна по стъклото.
Всички в конферентната зала станаха на крака. Само Сандриел, вперила поглед в екрана, остана на мястото си, докато другите засвидетелстваха уважението си към феята, готова да загине заедно с нока, за да спаси приятелите си. Само това можеха да й предложат, тази прощална почит.
Лехаба продължаваше да натиска стъклото, макар и разтреперана от ужас. Не се отказваше нито за миг.
— Приятелите ми са с мен и не се боя.
Вратата на банята се огъна толкова, че се отметна на пантите си, разкривайки Мика. Архангелът светеше като току-що изковано оръжие, способно да разсече света. Той плъзна поглед през библиотеката и очите му се спряха върху Лехаба, върху спуканата стена на аквариума.
Огнената феичка се завъртя към него, долепи гръб към стъклото и изсъска с омраза:
— Това е заради Сиринкс.
Тя блъсна стъклото с малката си горяща длан.
И четиристотин хиляди литра вода избухнаха в библиотеката.
80
Замигаха червени светлини, които сякаш обгърнаха света в мъждукащи пламъци. Изпод краката й се разнесе грохот и галерията се разтресе.
Брайс знаеше.
Знаеше, че аквариумът се е пръснал и е помел Лехаба. Че нокът също е загинал, изложен на въздуха. Че водата няма да забави много Мика.
Сиринкс още скимтеше в ръцете й. Парчета стъкло осейваха пода на галерията — прозорецът в кабинета на Джесиба на горния етаж беше строшен.
Лехаба беше мъртва.
Брайс сви пръсти в юмруци от двете страни на тялото си. Червената светлина на предупредителните сирени обля зрението й. И тя приветства синта в сърцето си. Всеки унищожителен, влудяващ, смразяващ милиграм от него.
Запълзя към входната врата през дрънчащи късчета стъкло. Студена мощ пулсираше по върховете на пръстите й.
Хвана дръжката и се набра по нея, за да стане. Отвори вратата и я посрещна златистата светлина на късния следобед.
Но не излезе през нея.
Не за това й беше спечелила време Лехаба.
Хънт знаеше, че Лехаба е умряла на място, угаснала е като факла, потопена в кофа с вода.
Приливната вълна изхвърли нока на мецанина, където съществото се замята, давейки се от въздуха, който разяждаше кожата му.
Водата се изля толкова яростно, че дори блъсна Мика обратно в банята.
Хънт просто гледаше смаяно. Огнената феичка я нямаше вече.
— Мамка му! — прошепна Рун.
— Къде е Брайс? — попита Фурия.
Главният етаж на галерията беше празен. Входната врата зееше отворена, но…
— Проклятие! — пророни Флин.
Брайс препускаше нагоре по стълбите към кабинета на Джесиба. Само благодарение на синта постигаше такава скорост. Само наркотик като него можеше да потисне напълно болката. И здравия разум.
Като влезе в кабинета, остави Сиринкс на пода и прескочи бюрото. За да стигне до разглобената пушка, закачена на стената над него.
Богоубиеца.
— Ще го убие — прошепна Рун. — Ще го убие заради онова, което е причинил на Даника и глутницата.
Преди синтът да я надвие, Брайс щеше да поднесе на приятелите си този последен дар. Последните моменти на разсъдъка си. На живота си.
Сабин мълчеше, но трепереше неудържимо.
Коленете на Хънт се подкосиха. Не можеше да гледа. Нямаше да гледа.