Брайс продължаваше да сече с меча тялото на Мика, докато кръвта му пръскаше нагоре.
В нормално време щеше да плиска. Но в това развлачено измерение кръвта на архангела се надигаше на рубиненочервени сферички, които валяха по лицето на Брайс, изпълваха отворената й в боен рев уста.
В това развлачено измерение Хънт виждаше как синтът лекува раните и синините й, докато Брайс разсичаше Мика.
Накрая се приземи на зеления килим. Хънт очакваше да чуе изпращяване на кост. Но прасецът й беше напълно зараснал. Последният дар на синта, преди да я унищожи. Очите й обаче, не бяха помътнели от умопомрачение, от самоунищожителна лудост. Бяха изпълнени само със студена, искряща жажда за мъст.
Двете половини на тялото на Мика се свлякоха в противоположни посоки. Брайс замахна отново. Този път през торса му. И отново — през главата.
Бялата й тениска вече беше алена. Въпреки това очите й оставаха все така бистри. Неподвластни на синта.
— Противосредството действа — каза тихо Хипаксия. — Действа.
Хънт се олюля.
— Мислех, че ще й изпратиш само отровата.
Вещицата не отлепи очи от екрана.
— Намерих начин да стабилизирам отровата в мое отсъствие, затова направо й изпратих антидота. За… за всеки случай.
А видяха как Брайс го изгълта като уиски.
В клиниката противосредството бе унищожило напълно синта след почти три минути. Затова нито Хънт, нито вещерската кралица посмяха да свалят очи от Брайс, броейки секундите, докато синтът се изпареше от организма й.
Брайс стигна със спокойна крачка до скрития в ламперията килер. Извади една червена пластмасова туба. И изсипа четирите литра бензин върху разчленения труп на губернатора.
— Мамка му! — шепнеше отново и отново Рун. — Мамка му!
Всички останали в залата не смееха дори да си поемат дъх.
Дори Сандриел онемя, когато Брайс извади кибрит от чекмеджето на бюрото си.
Запали една клечка и я хвърли върху тялото на архангела.
Лумнаха пламъци. Огнезащитните заклинания по произведенията на изкуството заблещукаха покрай нея.
Нямаше да му остави шанс за спасение. За изцеряване. Не и на Мика. Не и след онова, което беше сторил на Даника Фендир. На глутницата „Дяволи“. На Лехаба.
Брайс се взираше в огъня с лице, оплискано в кръвта на архангела. Накрая вдигна очи. Право към камерата. Към света, който я гледаше.
Олицетворение на възмездието. Накърненото сърце на гнева. Нямаше да се преклони пред никого. Светкавиците на Хънт запяха във вените му при вида на това свирепо, красиво лице.
Времето си върна нормалния ход, докато пламъците поглъщаха тялото на Мика, превръщайки крилете му във въглени. Накрая го изплюха на купчина пепел.
Пред галерията завиха сирени. Пристигаше Помощната гвардия.
Първите елфически отряди и вълчи глутници се появиха на входа, но тя затръшна вратата в лицето им.
Никой, дори Сандриел, не продума и дума, когато Брайс извади прахосмукачката от килера. И заличи Мика до последната прашинка от света.
82
Газова експлозия, обясни по интеркома на Помощната гвардия, които очевидно не бяха получили подробности от началниците си. Тя била невредима. Просто трябвало да се погрижи за бъркотията.
Не спомена архангела. Нито пепелта, която изсмука с прахосмукачката и изхвърли в коша за боклук в задната стая.
Като ги отпрати, се качи в кабинета на Джесиба да прегърне Сиринкс. Погали го, целуна го по още влажната глава и му зашепна отново и отново:
— Всичко е наред. Добре си.
Не след дълго химерата заспа в скута й и когато се увери, че диша нормално, Брайс извади телефона от задния джоб на клина си.
Имаше седем пропуснати обаждания, всичките от Джесиба. И цял куп съобщения. Умът й почти не преработи по-ранните, но това отпреди минута гласеше:
Кажи ми, че си добре.
Колкото и далечни да чувстваше пръстите си, колкото и да бучеше кръвта в ушите й, Брайс успя да напише:
Добре съм. Видя ли всичко?
Джесиба отговори след секунда:
Да. Всичко.
После магьосницата добави:
Всички на Върховната среща видяха.
Брайс отговори:
Радвам се.
Изключи звука на телефона, пъхна го обратно в джоба си и тръгна към наводнените останки от библиотеката.
От Лехаба нямаше и следа. Дори тъмно петънце от размита пепел.
Трупът на нока лежеше на мецанина. Съсухрената му кожа се лющеше, а едната му ноктеста ръка още беше вкопчена в желязната решетка на парапета.