Всички екрани в конферентната зала показваха кошмарни кадри от камери из целия Лунен град. Хънт не знаеше къде да гледа. Всяка картина беше по-ужасяваща от предишната. Демони, които разпознаваше със смразяваща сигурност — най-лошите от най-лошите, — се изливаха в града през портите. Демони, които дори той едва бе унищожавал. Гражданите на Лунатион нямаха шанс.
Това не бяха от изтънчените, интелигентни демони като Аидас. Не, това бяха главорезите. Зверовете на Ямата. Дивите й кучета, гладни за лесна плячка.
Около богаташките вили в Пет рози вече проблясваха седефените куполи на отбранителните им заклинания. Оставили извън себе си всички бедни и онези, имали нещастието да излязат на улицата в неподходящия момент. И точно там, пред железните стени на най-заможните граждани, изпращаха Помощната гвардия. Да защитава защитените.
Хънт изръмжа на Сабин:
— Нареди на глутниците си да пазят домовете без предпазни заклинания…
— Следвам протокол — отвърна му през зъби Сабин.
Амели Рейвънскрофт поне имаше благоприличието да се изчерви от срам и да сведе глава. Въпреки това не се опълчи на господарката си.
— Майната му на протокола — изрева Хънт и посочи екраните. — Онези задници си имат и заклинания, и паникстаи. Хората по улиците нямат нищо.
Сабин не му обърна внимание. Рун обаче заповяда на баща си:
— Изтегли силите ни от Пет рози. Прати ги където са нужни.
Нервен мускул трепна в челюстта на Есенния крал, но той каза:
— Протоколът съществува с причина. Откажем ли се от него, настъпва хаос.
— Вие шегувате ли се? — подскочи Хънт.
Следобедното слънце вече пълзеше към хоризонта. Не му се мислеше колко по-страшно ще стане, след като се спуснеше нощта.
— Не ме интересува дали искат, или не — крещеше Тарион по телефона. — Кажи им да излязат на брега. — След кратка пауза добави: — И да заведат колкото могат повече под водата!
От другата страна на залата Исая обясняваше по своя телефон:
— Не, изкривяването на времето беше просто объркано заклинание, Наоми. Да, заради него се отвориха портите. Не, води 33-ти в Стария площад. Веднага ги води при портата в Стария площад. Не ми пука дали ще ги разкъсат на парчета…
Исая отлепи телефона от ухото си, примигвайки недоумяващо към единия екран.
После срещна погледа на Хънт.
— Бизнес районът е под обсада. Изтребват 33-ти.
Хънт не си позволи да се замисля дали Наоми не е пострадала, или просто е изпуснала телефона си в полет.
Рун и Флин набираха номер след номер. Никой не им вдигаше. Сякаш всички елфически водачи, останали в града, също бяха загинали.
Сабин поне успя да се свърже.
— Итън, докладвай.
Деклан прехвърли разговора й към колоните в залата. Задъханият глас на Итън Холстръм изпълни помещението. Местонахождението му се появи като червена точка на един от екраните — извън непробиваемата магическа стена около Бърлогата. Страховити, стръвни ревове, съвсем различни от тези на вълците, пресичаха думите му.
— Навсякъде са, мамка му. Не успяваме да ги отблъснем.
— Не отстъпвайте — нареди Сабин. — Не отстъпвайте и чакайте заповед от мен.
Човеци и ванири бягаха с деца в ръцете към всяко отворено убежище, до което успееха да стигнат. Много от тях вече бяха затворени от обезумелите от страх хора вътре.
Хънт попита Исая:
— Колко време ще им трябва на 32-ри да слязат от Хилен?
— Един час — отговори един ангел, приковал очи към екрана. Към касапницата и потъналия в паника град. — Ще е прекалено късно.
А ако Наоми беше ранена или мъртва… Мамка му!
Флин ревеше срещу някого по телефона:
— Веднага обградете Розовата порта. Направо ги каните в града.
Хънт огледа кръвопролитията и прецени малкото варианти за действие. Трябваха им армии, с които да обградят седемте порти, отворени към Ада — и начин да затворят порталите.
Хипаксия беше станала от стола си и оглеждаше с мрачна решимост екраните.
— Екипирайте се и тръгвайте — каза спокойно по телефона. — Отиваме в Лунатион.
Всички в залата се обърнаха към нея. Младата кралица като че ли не забеляза. Просто нареди на онзи от другата страна на линията:
— Потегляйте. Незабавно.
Сабин изсъска:
— Ще ви избият като мухи.
А и нямаше да пристигнат навреме, не добави Хънт.
Хипаксия затвори телефона и посочи към екрана на стената отляво, където се виждаха кадри от Стария площад.