— Предпочитам да умра като нея, вместо да гледам безучастно как загиват невинни хора.
Още преди да е видял какво сочи вещицата, косъмчетата по тила на Хънт настръхнаха. Сякаш знаеше какво се вижда на екрана.
Брайс препускаше по улиците с коженото яке на Даника, с меч в едната ръка и пистолет в другата.
Не бягаше от опасността, а към нея.
Крещеше нещо отново и отново. Деклан запрехвърля на екрана кадрите от последователните камери по улицата, за да я проследи.
— Мисля, че мога да пусна звука и да изолирам гласа й от страничния шум — каза той по-скоро на себе си.
След малко виковете й отекнаха из залата.
— Влизайте в убежищата!
Залягаше, сечеше с меча, стреляше. Движеше се, все едно цял живот бе тренирала с Помощната гвардия.
— Влизайте веднага! — изрева, завъртайки се да стреля по един крилат демон, притулил следобедното слънце, чиято златиста светлина сякаш се подиграваше с кървавата сцена.
Съществото изпищя и се сгромоляса в една странична уличка. Пръстите на Деклан отново захвърчаха по клавиатурата, за да я проследи с камерите.
— Накъде е тръгнала, по дяволите? — зачуди се Фурия.
Брайс продължаваше да бяга. Да стреля. Без нито веднъж да пропусне целта си.
Хънт огледа околността и осъзна накъде се е запътила.
Към най-незащитеното място в Лунния град, обитавано от човеци без магически способности. Без свръхестествени дарби и сили.
— Отива към Полята — каза Хънт.
Оказа се по-страшно, отколкото Брайс си беше представяла.
Ръката й вече изтръпваше от откатите на пистолета, цялата беше обляна във воняща кръв и отвсякъде изскачаха остри зъби, кожести криле, стръвни мъртви очи. Денят бавно се изцеждаше в живописен залез и небето скоро придоби цвета на кървищата по улиците.
Брайс препускаше и дъхът й режеше като с нож гърдите й.
Свършиха й патроните за пистолета. И вместо да губи време в опипване на джобовете си за муниции, просто хвърли оръжието по крилатия черен демон, който се устреми към нея, отклонявайки го за момент, и свали пушката от рамото си. Пушката на Хънт. Мирисът му на кедър и дъжд я обгърна. Тя дръпна ложата на помпата и докато демонът се обърне да й налети отново, Брайс вече беше стреляла.
Главата му избухна като червена заря.
Тя не спря да тича през града. Покрай все още отворените бомбоубежища, чиито обитатели се мъчеха да отбраняват входовете им. За да дадат шанс на колкото може повече уплашени граждани да влязат на сигурно място.
Друг демон се хвърли от близкия покрив, протегнал извити нокти към нея…
Брайс замахна нагоре с меча на Даника и разпори петнистата му сивкава плът от корема до гърлото. Той се строполи на тротоара зад нея, строшавайки шумно ципестите си криле, но Брайс вече тичаше отново.
Не биваше да спира нито за миг.
Цялото й обучение с Рандъл, всеки час, прекаран между камъните и боровете в планините около дома им и в стрелбищата — знаеше, че всичко е било заради този момент.
84
Хънт не можеше да отлепи очи от екрана, на който Брайс си проправяше път през града. Телефонът на Хипаксия иззвъня някъде от лявата му страна и вещерската кралица вдигна незабавно. И заслуша.
— Как така метлите са унищожени?
Деклан прехвърли разговора й към колоните в залата и всички чуха треперливия глас на вещицата от другата страна на връзката.
— Всичките са на трески, Ваше Величество. Оръжейният склад на конферентния център е разбит. Пистолети, мечове, дори хеликоптерите… всичко е унищожено. И колите.
В корема на Хънт натежа ужас, а Есенния крал пророни:
— Мика.
Архангелът явно ги беше саботирал тихомълком. За да ги задържи настрана, докато експериментираше със силата на Рога. С Брайс.
— Имам хеликоптер — обяви Фурия. — Оставих го извън района на комплекса.
Рун скочи на крака.
— Да тръгваме тогава.
Полетът щеше да им отнеме половин час.
— В града е касапница — крещеше в телефона си Сабин. — Задръжте позиции в Лунната гора и Пет рози!
Разговорът беше конферентен между всички глутници от Помощната гвардия. С няколко клавиша Деклан свърза телефона на Сабин с озвучителната система на залата, за да се чуват всички. Но някои глутници вече не отговаряха.
Хънт се озъби на Сабин:
— Веднага изпрати някоя от шибаните си глутници в Стария площад!
Щеше да закъснее дори с хеликоптера на Фурия. Но ако подкрепленията стигнеха до Брайс, преди да е влязла сама в кланицата, в каквато се беше превърнал човешкият квартал…