Затова Брайс застана на кръстовището, прибра меча на Даника в ножницата на гърба си и опря пушката на Хънт в рамото си. Оставаха й шест патрона.
Итън щеше да пристигне скоро. Всеки момент.
Един демон изскочи иззад близкия ъгъл с такава скорост, че за да вземе завоя, издра с нокти резки в калдъръма. Брайс стреля и пушката ритна болезнено рамото й. Още преди демонът да се строполи на земята, Брайс стреля втори път. Още една твар падна мъртва.
Оставаха й четири патрона.
Човеците зад нея крещяха. Побързайте! Веднага влизай! Хвърли багажа и бягай!
Брайс стреля по демон, който прелетя над кръстовището, право към бомбоубежището. Свали го на броени метри от входа, където човеците го довършиха.
От вътрешността на убежището извираха детски писъци, плач на бебета.
Брайс стреля отново. И отново. И отново.
Още един демон изфуча иззад ъгъла и се втурна към нея. Спусъкът изщрака.
Край. Пълнителят беше празен.
Демонът скочи в атака, отворил челюсти с два реда остри като ками зъби. Устремен към гърлото й. Брайс в последния момент успя да вдигне пушката и да я тикне напряко в зейналата паст. Метал и дърво простенаха и светът се наклони от сблъсъка.
Двамата с демона се сгромолясаха върху калдъръма и костите й изреваха от болка. Демонът стисна със зъби пушката. И я прекърши на две.
Брайс смогна да се измъкне назад. Чудовището закрачи бавно към нея, точейки лиги по кървавата улица. Сякаш се наслаждаваше на момента.
Тъй като мечът й беше заклещен в ножницата на гърба й, Брайс посегна към ножа на бедрото си. Не че можеше да направи нещо с него, да спре това…
Демонът приклекна, готвейки се да атакува.
Брайс изви китка и вдигна острието, но земята зад нея се разтресе й.
Меч прониза сивата глава на съществото.
Гигантски меч, дълъг поне метър и половина и носен от великан в броня. По острието му сияеха сини светлини, каквито озаряваха и лъскавата черна броня и шлема на воина. На гърдите му светеше символ с атакуваща кобра.
Един от елфическите телохранители на Змийската кралица.
Шестима други пробягаха покрай него с извадени пистолети и мечове и калдъръмът се разтресе под краката им. Не изглеждаха надрусани със змийска отрова, а напротив — целеустремени и смъртоносни.
Заедно с елфическите воини на Змийската кралица покрай нея запрепускаха вълци, лисици и всевъзможни кучеподобни.
Брайс се изправи на крака и кимна за благодарност на елфа, който я беше спасил. Той просто се завъртя, сграбчи с облечени в метал ръце един демон и го разкъса на две с могъщ рев.
Но още много от най-страшните обитатели на Ада се спускаха към тях по земя и въздух. Затова Брайс извади меча на Даника от ножницата на гърба си.
Извика достатъчно сила в ръката си, стъпи здраво на крака и се приготви да посрещне следващия демон, който се втурна в галоп към нея. Наоколо вълчи и кучешки метаморфи вече се биеха със съществата, образувайки стена от козина, зъби и нокти между прииждащите орди и убежището.
Брайс финтира наляво, замахвайки нагоре с меча, и демонът пред нея се подлъга. Но острието не строши ребрата му, за да проникне в меките, уязвими органи под тях. Съществото изрева, завъртя се и пак атакува. Тя стисна зъби и го предизвика с вдигнат меч, а демонът беше твърде жаден за кръв, за да осъзнае, че му се е поднесла като стръв.
Докато огромен сив вълк му се нахвърли в гръб.
Итън нападна демона в зашеметяваща експлозия от зъби и нокти. Брайс беше забравила колко е гигантски в тази форма — всички метаморфи бяха поне три пъти по-големи от нормалните животни, но Итън имаше впечатляващи размери. Също като брат си.
Той изплю гръкляна на демона и се преобрази с ярък проблясък — вълкът се превърна във висок мъж. Тъмносинята му тениска и дънките му бяха облени в кръв като нейните дрехи, но преди да си кажат и дума, кафявите му очи се изцъклиха предупредително. Брайс се завъртя нагоре и я посрещна смърдящият дъх на демон, който пикираше към нея.
Тя се наведе и тласна меча нагоре. Пронизителният писък на демона едва не пръсна тъпанчетата й, докато туловището му се свличаше по острието. Накрая падна изкормен.
Кръв оплиска кецовете й и съдрания й клин, но Брайс отсече главата на демона, преди да се обърне към Итън, който в същия миг извади меча от ножницата на гърба си и разсече друг демон.
Погледите им се срещнаха и всичките й неизречени думи увиснаха помежду им. Прочете ги и в неговите очи, когато Итън осъзна чие яке и чий меч носеше Брайс.