— Не. Само ние двамата с Рандъл — отговори Ембър. — И Даника. В колежа двете с Брайс се забъркали в опасна каша и истината излязла наяве. И тогава заслепила враговете си.
Хънт си спомни снимката от скрина в стаята й за гости — заснета точно след тази случка. Близостта и изтощението им се дължаха не само на спечелената битка, но и на разбулената смъртоносна тайна.
— Според тестовете не притежаваше никаква сила — изсъска Есенния крал.
— Да — потвърди Ембър. — Верни бяха.
— Обясни.
— Това е просто звездна светлина. Светлина и нищо повече. За нас няма стойност, но за твоя народ… — Ембър се умълча за кратко. — На тринайсет Брайс се съгласи да те посети. Да се запознае с теб и да провери дали може да ти се довери, дали е безопасно да ти сподели за дарбата си.
Дали кралят можеше да понесе факта, че вместо Рун, незаконородената му дъщеря мелез бе наследила ценната дарба.
Но по лицето на принца нямаше страх. Нито завист и подозрение. Само тъга.
— Тогава се запозна със сина ти. И ми каза, че като видяла колко се гордеел, че е Избраника, решила да не му отнема тази радост. Особено след като осъзнала, че според теб това била единствената му ценност. Не искаше да причинява такова нещо на Рун, дори така да се отказваше от всичко, което й се полагаше, даже и от твоя трон. Обичаше брат си повече, отколкото мразеше теб.
Рун направи измъчена гримаса.
Ембър продължи:
— А ти я остави на улицата като боклук. — Тя пак се изсмя. — Дано най-сетне ти върне услугата, шибан задник.
И затвори.
Есенния крал хвърли каната с вода пред себе си към отсрещната стена.
Докато кръвта на Хънт кипеше във вените му, един разговор с Брайс отпреди няколко седмици изскочи в паметта му: беше й споделил, че не иска дарбите си. За негова изненада Брайс отвърна, че напълно го разбира, а в следващия момент като че ли се осъзна и се пошегува, че имала дарба да привлича задници. Отклонявайки го от темата, прикривайки истината.
Нежна женска ръка кацна върху неговата. Кралица Хипаксия. Като я погледна изненадано, тъмнокафявите й очи проблеснаха. Силата й се заизлива като топла песен през него. И заблъска като чук всички стени и препятствия, издигнати в тялото му. Хънт усети как магията й се съсредоточава върху ореола през челото му.
Преди няколко седмици го беше попитала какво ще направи, ако тя премахне вещерското мастило. Кого ще убие.
Първата му цел се намираше в залата с тях. Той стрелна очи към Сандриел и Хипаксия сведе леко брадичка в знак на потвърждение.
Брайс още седеше опряна на портата. Сякаш опитваше да се съвземе. И в същото време се чудеше как, по дяволите, ще направи този номер още шест пъти.
Демоните по съседните улици, виждайки звездната светлина, която още сияеше от портата на Стария площад, стояха настрана. Да, помнеха Звезделф. Или поне бяха чували митовете.
Аидас знаеше истината за нея. И през всичките тези години я наблюдаваше в очакване сама да се разкрие на света.
Силата на Хипаксия течеше през Хънт тихо, незабелязано от никого.
Сандриел прибра телефона си в джоба си. Явно го беше използвала под масата.
Рун също я видя. И изсъска свирепо:
— Какво направи?
Сандриел се усмихна.
— Погрижих се за един проблем.
Мощта на Хънт вече ръмжеше в него. Вероятно беше докладвала на астерите какво е видяла. Не само за светлината във вените на Брайс, но и за Рога.
И астерите сигурно вече действаха по въпроса. Бързо. Преди някой друг да е научил за дарбата на Брайс. Преди хората да разберат, че получовешко момиче, наследница на рода Звезделф, носеше Рога в тялото си. И само тя можеше да го използва…
Липсващото парче от пъзела дойде на мястото си.
Затова Даника го беше скрила в гърба на Брайс. Единствено носител на звезделфската кръв можеше да задейства Рога.
Мика бе вярвал, че синтът и кръвта на Брайс ще са достатъчни да го подчини на волята си, без да е необходима силата на истински Звезделф. Рогът наистина бе възстановен — но проработи, защото Брайс беше наследница на древния елфически род. Артефактът и носителят му се бяха слели ведно.
По воля на Брайс Рогът можеше да отвори портал към всеки свят, всяко измерение. Точно каквото бе искал да постигне Мика. Но такава мощ — особено в ръцете на получовек — застрашаваше суверенитета на астерите. А те премахваха всяка заплаха за властта си.
В костите на Хънт се надигаше грохот.
Рун изръмжа:
— Не могат да я убият. Само тя е способна да затвори тези шибани портали.
Сандриел се облегна в стола си.