— Не е казала и дума, откакто я доведохме.
Хънт пак загледа момичето отвъд прозореца.
— Спуснаха ли вече заповед да я преместим в друга стая?
Исая знаеше за каква стая говори Хънт. От онези, в които принуждаваха хората да говорят. Дори свидетелите.
Той нагласи черната си копринена вратовръзка и се помоли вяло на петте бога графитният му бизнес костюм да не осъмне оплискан с кръв.
— Още не.
Хънт кимна с неразгадаемо изражение по златистокафявото си лице.
Исая го проучи внимателно с поглед, защото ангелът определено нямаше да му сподели каквато и да било информация по свое желание. Не носеше шлема с череп, спечелил му прозвището, което шепнеха със страхопочитание по всеки коридор и всяка улица на Лунния град: Умбра Мортис.
Сянката на Смъртта.
Колебаейки се дали липсата на легендарния шлем е за добро, или лошо, Исая подаде безмълвно тънка папка на личния асистент на Мика.
Внимаваше тъмнокафявите му пръсти да не докоснат тези на Хънт, облечени в ръкавица, чиято кожа беше изцапана с кръв. Ангелска кръв, ако съдеше по мириса й, но и друга. На Брайс Куинлан.
Исая кимна с брадичка към облепената с бели плочки стая за разпити.
— Брайс Куинлан, двайсет и три годишна, наполовина елф, наполовина човек. Кръвните й изследвания отпреди десет години потвърждават, че е наследила безсмъртието на единия си родител. Способностите й са класифицирани като почти незначителни. Още не е направила Скока. Регистрирана е като пълноправен гражданин. Намерена в тъмна уличка с един от нашите, докато с голи ръце се опитвала да задържи сърцето му в гръдния му кош.
Думите звучаха почти клинично. Но Хънт беше напълно запознат с подробностите. Все пак и двамата бяха на въпросната уличка. И знаеха, че дори тук, в обезопасената стая за наблюдение, беше рисковано да обсъждат някои деликатни въпроси.
Беше се наложило заедно да вдигнат Брайс на крака, но тя веднага се свлече върху Исая — не от скръб, а от болка.
Хънт пръв забеляза разпореното й бедро.
Толкова беснееше и се мяташе, че едвам я сложиха да легне на земята, докато Исая извика медвещер заради силното кървене. Имаше разкъсана артерия. Беше цяло чудо, че не е умряла от кръвозагуба, преди да пристигнат.
Хънт коленичи пред нея, ругаейки свирепо, а тя така подскочи, че едва не го изрита в топките. Той свали шлема си. Погледна я право в очите.
И й заповяда да се успокои, ако й е мил животът.
Тя мигновено се отпусна, вперила празен, безизразен поглед в Хънт. Дори не трепна, докато той затваряше раната й с медицинския телбод от аптечката, вградена в бойния му костюм. Просто се взираше немигащо в Умбра Мортис.
Веднага щом закърпи крака й, той се впусна в нощта да прави онова, което правеше най-добре: да излавя и унищожава враговете им.
Хънт явно чак сега забелязваше кръвта по ръкавиците си, защото ги изхлузи с ругатня и ги изхвърли в металното кошче за боклук до вратата.
После запрелиства тънкото досие на Куинлан и няколко кичура от дългата до раменете му черна коса се спуснаха пред неразгадаемото му лице.
— Изглежда, е най-обикновена разглезена купонджийка — каза той, прехвърляйки страниците. Устата му се кривна в безрадостна усмивка. — И каква изненада: съквартирантка е на Даника Фендир. Самата Принцеса на купоните.
Единствено в 33-ти използваха този прякор — защото никой друг в цял Лунатион, дори елфическите благородници, не си го позволяваха. Исая му махна да продължи да чете. Хънт си беше тръгнал от уличката, преди да се запознае с целия мащаб на трагедията.
Той почете още малко. И вдигна вежди.
— В името на шибаната Урд.
Исая си замълча.
Тъмните очи на Хънт се разшириха.
— Даника Фендир е мъртва? — Той зачете нататък. — Заедно с цялата глутница „Дяволи“. — Поклати глава и повтори: — В името на шибаната Урд.
Исая взе папката от ръцете му.
— Ситуацията е тотално и съвършено осрана, друже.
Хънт стисна челюсти.
— Не намерих нито следа от демона.
— Знам. — Въпросителният поглед на Хънт накара Исая да поясни: — Ако го беше намерил, сега щеше да държиш отсечена глава, а не папка.
Исая многократно го беше виждал да се връща тържествуващ след поредния лов на демони, възложен му от архангела на власт.
Устата на Хънт потрепна едва забележимо, сякаш си спомняше последния път, когато беше представил жертвата си по такъв драматичен начин. Той скръсти мускулестите си ръце и Исая опита да не обръща внимание на доминантния жест. Йерархия съществуваше дори в отряда на петимата триарии — най-елитния от всички отряди на Имперския легион. Малката орда на Мика.