— Деклан каза, че Брайс още е при портата на Стария площад — докладва през рамо Фурия.
Хънт не откъсваше очи от звездния хоризонт. Градът приличаше на тъмна сянка, в чието сърце сияеше бледа светлина. Портата на Стария площад. Брайс.
— А Хипаксия каза, че Брайс едва мърдала — добави Фурия с нотка на изненада в иначе равния си тон. — Изглеждала изцедена. Няма как да се добере до следващата порта без чужда помощ.
— Но светлината около портата я защитава, нали така? — опита да надвика вятъра Рун.
— Докато демоните не спрат да се страхуват от нея. — Фурия прехвърли разговора към високоговорителите на хеликоптера. — Емет, радарът засича три военни машини, приближаващи от запад. Имаш ли информация за тях?
Слава на шибаните богове! Все пак някой се притичаше на помощ. Ако можеха да водят Брайс от порта на порта и ако тя събереше достатъчно звездна светлина, с която да използва Рога, имаше шанс да спрат кръвопролитията.
След малко гласът на Деклан изпращя през високоговорителите над Хънт:
— Отчитам имперски танкове.
Хънт стисна по-здраво картечницата.
Хипаксия поясни:
— Това е Астерската гвардия. Въоръжена с жупелни ракети. — После се обърна с по-остър глас към Есенния крал и прима на вълците. — Наредете на войниците си да напуснат града.
Кръвта на Хънт се смръзна.
Астерите изпращаха въоръжени сили срещу демоните. И срещу Брайс.
Щяха да взривят целия град.
Жупелните ракети не бяха обикновени бомби от химикали и метал. Състояха се от чиста магия и бяха творение на Астерската гвардия, която комбинираше ангелските сили вятър, дъжд и огън в една свръхконцентрирана цялост, капсуловаше я с първосвет и я изстрелваше с мощни машини, сеещи разруха.
За да станат още по-смъртоносни, добавяха към тях заклинания за забавяне на възстановителните сили на ванирите. Единствената утеха за враговете на Астерската гвардия беше, че създаването на снарядите отнемаше известно време, което им даваше време да се съвземат между отделните атаки. Малка наивна утеха.
Фурия щракна няколко лостчета по таблото.
— Приемате ли, Астерски отряди Едно, Две и Три? Тук Фурия Акстър. Оттеглете се. — Никой не й отговори. — Повтарям, оттеглете се. Прекратете мисията.
Нищо. Деклан каза:
— Това е Астерската гвардия. Няма да ти се подчинят.
Гласът на Есенния крал изпращя през високоговорителите:
— От Имперското командване не отговарят на обажданията ни.
Фурия направи вираж на юг. И Хънт видя танковете. Тъкмо преваляха хоризонта, всеки с размерите на малка къща. Имперската емблема бе изрисувана по страните им. И трите се движеха към Лунния град.
Спряха пред границата му. И металните ракетни установки върху тях се насочиха към Лунатион.
Жупелните снаряди прелетяха в дъга над стените, озарявайки небето със златиста светлина. Хънт се молеше Брайс да е намерила укритие.
Брайс се закашля от прахоляка и отломките. Опита да помръдне — но не успя. Гръбнакът й…
Не, просто кракът й беше затрупан от рухнал бетон и арматура. Когато преди минути чу гърмежа и благодарение на гледаните новинарски кадри от войните в Пангера разпозна златистата дъгообразна следа, която сярата оставяше в небето, хукна през площада и отворената врата на тухлената музикална зала с надеждата да стигне до мазето. Но ракетата удари земята преди това.
Ушите й бучаха, жужаха. Пищяха.
Портата още се издигаше на мястото си, закриляше я със светлината си. Всъщност с нейната си светлина.
Най-близко взривилата се ракета май беше в съседния квартал. Въпреки това беше успяла да разруши някои сгради около площада, макар и да не го беше унищожила напълно.
Брайс трябваше да се раздвижи. Другите порти още зееха отворени. Трябваше да намери начин да стигне до тях, да ги затвори.
Опита да измъкне крака си. За нейна изненада дребните й рани вече зарастваха — много по-бързо, отколкото преди. Явно Рогът в гърба й ускоряваше процеса.
Тя се пресегна да издърпа парчето бетон, затиснало крака й. Но то не помръдна.
Брайс опита отново, пъхтейки през зъби. Бомбардираха града с жупелни снаряди. Астерската гвардия ги изстрелваше сляпо през стените с надеждата или да срине портите, или да убие демоните. Без да ги е грижа, че в града още има техни воини и невинни хора…
Брайс пое няколко дълбоки успокоителни глътки въздух. Но сърцето й продължаваше да препуска.
Пак опита да отмести бетона и ноктите й се строшиха от натиска. Само че не виждаше как ще се измъкне, освен ако не отрежеше крака си.