Нищо. Брайс преглътна тежко и пак сведе поглед към Хънт. За последен път. Той щеше да си отиде, а тя — да го последва, когато изстрелят нови снаряди или демоните съберат достатъчно кураж да я нападнат.
Още глътка въздух. Седем.
— Бесней.
Този път думата отекна по площада. По всички площади в града.
Брайс завъртя рязко глава към Сърцето и гласът на Даника прозвуча отново:
— Бесней, Брайс.
Ониксът на Костения квартал сияеше като тъмна звезда.
92
Брайс сбърчи лице, скочи на крака и хукна към портата.
Дори не се запита как е възможно.
— Бесней — каза пак Даника.
И Брайс завика през смях и плач:
— БЕСНЕЙ, ДАНИКА! БЕСНЕЙ, БЕСНЕЙ, БЕСНЕЙ!
Залепи длан на бронзовия диск.
И преплела душа с приятелката, която не бе забравила, която не бе забравила нея дори след смъртта, Брайс направи Скока.
Смаяно мълчание изпълни конферентната зала, когато Брайс се хвърли в силата си.
Деклан Емет не отлепваше поглед от прозорците, които следеше, а сърцето му щеше да се пръсне.
— Не е възможно — каза Есенния крал и Деклан беше склонен да се съгласи с него.
Сабин Фендир пророни:
— Подземния крал ми каза, че на Даника й било останало малко зрънце енергия. Частица от същността й.
— Но може ли мъртва душа да служи за Спасително въже? — попита кралица Хипаксия.
— Не — отвърна Джесиба с категоричността на пратеница на Подземния крал. — Не може.
Всички в залата се умълчаха, осъзнали на какво ставаха свидетели. На Скок без Спасително въже. Свободно падане. Все едно Брайс бе скочила от скала с надеждата да се приземи невредима.
Деклан отлепи очи от прозорците с кадри от камерите из града и погледна графиката на един от трите компютъра, която проследяваше Скока на Брайс по метода на Елеусийската система.
— Достига нивото на силата си.
Едва чертичка след нулата на скалата.
Хипаксия надникна над рамото му.
— Но скоростта й не спада.
Деклан примижа към екрана.
— Даже се увеличава. — Той поклати глава. — Но… нали силата й е квалифицирана като ниско ниво?
Почти незначително, ако трябваше да е брутално откровен.
Хипаксия пророни:
— Не и тази на портата.
— Какво искаш да кажеш? — попита Сабин.
— Не мисля, че това на портата е паметна плоча — прошепна вещерската кралица, посочвайки бронзовия надпис върху сияещия кварц. — „Силата винаги ще принадлежи на онези, които жертват живота си в името на града.“
Брайс се спускаше все по-надълбоко в силата си. Отвъд нормалното, порядъчно ниво.
— Това е благословия — обясни кралица Хипаксия.
Деклан прошепна развълнувано:
— Силата на портите, силата, отдавана от всеки, докосвал някога диска, всеки, дарил капка от магията си.
Дори не можеше да си представи колко хора са докосвали портите през вековете. Предавали са капка от магията си като монета, хвърлена във фонтан. И са си пожелавали нещо в замяна.
Членове на всички Домове. На всички раси. Милиони капки сила захранваха Скока на Брайс.
И тя подминаваше ниво след ниво, след ниво. Есенния крал пребледня.
— Вижте портите — каза Хипаксия.
Кварцовите порти из града засветиха. Първо в червено, после в оранжево, в златисто и накрая в бяло.
И от тях изригна първосвет. Ослепителни лъчи се пръснаха във всички посоки.
Светлината потече по каналите под главните градски артерии, свързващи портите. И образува съвършена шестолъчна звезда.
Светлината се срещна със светлина, и още светлина, и още светлина.
Докато не обточи целия град, докато всички улици не засияха.
А Брайс още не беше приключила със Скока.
Преживяваше радост и сътворение, и смърт, и болка, и песен, и тишина.
Пропадаше в огромна сила и силата пропадаше в нея, но не я интересуваше, нищо, нищо не я интересуваше, защото Даника летеше надолу с нея, Даника се смееше с нея и душите им се преплитаха една в друга.
Даника беше с нея, с нея, с нея…
Брайс потъваше в златистата светлина и сладката мелодия в сърцето на вселената.
Даника извика радостно и Брайс също извика.
Даника беше с нея. Това й стигаше.
— Подминава нивото на Рун — прошепна с удивление Деклан.
Сестрата купонджийка на приятеля му превъзхождаше принца по сила.
Кралят на Деклан гледаше втрещено как Брайс прелита покрай нивото на Рун. Това можеше да промени целия им световен ред. Могъща принцеса получовек със звездна светлина във вените… Дявол да го вземе!