Въпреки че Мика беше назначил Исая за командир на 33-ти, така и не го обяви официално за водач на легиона. Но Исая открай време вярваше, че стои най-високо, че е най-добрият воин сред триариите, макар и костюмиран.
Но къде се нареждаше в йерархията Хънт… Никой не беше решил през двете години, откакто пристигна от Пангера. А Исая май не искаше да знае.
Официалната му роля беше да залавя и убива демони, промъкнали се през пролуки в Северната пукнатина или незаконно призовани в този свят, и се справяше отлично с нея. Само боговете знаеха колко чудовища е унищожил през вековете, започвайки още от първия пангерски отряд, в който бяха служили заедно — 17-и, сформиран, за да изпраща неканените твари в отвъдното.
Но Хънт беше спечелил прозвището си с работата, която вършеше в сенките по поръка на архангелите — в момента на Мика. Той отговаряше директно пред губернатора и всички останали стояха настрана от него.
— Наоми току-що е арестувала Филип Бригс за убийствата — каза Исая. Наоми беше капитан на пехотата на 33-ти. — Днес са го пуснали от затвора, а Даника и глутницата „Дяволи“ са го вкарали там. — Фактът, че тази чест не се беше паднала на 33-ти, още го глождеше. Поне тази вечер Наоми го беше задържала. — Само дето нямам представа как обикновен човек като Бригс е успял да призове толкова могъщ демон.
— Е, скоро ще разберем — отвърна мрачно Хънт.
Да, и още как.
— Бригс трябва да е кръгъл идиот да извърши такова престъпление още в деня на освобождаването си.
Но водачът на бунтовниците от „Керес" — клон на по-голямото бунтовническо движение „Офион" — не изглеждаше глупав. Беше просто фанатик, твърдо решен да разпали по земите им конфликт като този отвъд морето.
— Или се е възползвал от кратката си свобода, преди да си намерим повод да го тикнем пак зад решетките — изтъкна Хънт. — Знаел е, че има ограничено време, и е искал да отбележи една точка срещу ванирите.
Исая поклати глава.
— Ама че каша.
По-меко нямаше как да се изкаже.
Хънт въздъхна.
— Стигнало ли е до пресата?
— Още не — отговори Исая. — И преди няколко минути получих заповед да си мълчим. Въпреки че до утре сутринта вече ще гърми по новините.
Очите на Хънт просветнаха.
— Нямам на кого да кажа.
Наистина не звучеше възможно Хънт да има приятели. Дори сред триариите, и то след цели две години, Хънт си оставаше единак. И се стремеше все така неотклонно към едно-единствено нещо: свобода. Или по-скоро към малкия шанс за свобода.
Исая въздъхна.
— Кога очакваме Сабин?
Хънт погледна телефона си.
— Ще слезе всеки… — Вратата се отвори със замах. Очите на Хънт проблеснаха. — Момент.
Сабин не изглеждаше много по-възрастна от Брайс Куинлан с финото си лице и дългата сребристоруса коса, но в сините й очи гореше яростта на безсмъртен.
— Къде е тази нечистокръвна курва. — Процеди през зъби секунда преди да види Брайс през прозореца. — Ще я убия.
Исая разпери едното си бяло крило, заприщвайки пътя й обратно през вратата и към стаята за разпити на няколко стъпки вляво от нея.
Хънт зае небрежна позиция от другата й страна. По кокалчетата на пръстите му танцуваха светкавици. Скромно показно на силата, която Исая бе виждал да отприщва срещу враговете им: светкавици, способни да разрушат цяла сграда.
И обикновените ангели, и архангелите владееха разновидности на една и съща сила: дъжд, бури, понякога дори торнадо — Исая например можеше да призове вятър, достатъчно силен да отблъсне набега на вражеска войска, но никой в историята на ангелите не бе имал умението да подчинява светкавици на волята си. Нито толкова мощ, че да ги направи унищожителни. Тази дарба беше благословията и проклятието на Хънт.
Исая пусна лек студен ветрец през копринените коси на Сабин до Хънт.
Двамата открай време се сработваха добре — Мика го знаеше, когато преди две години сложи Хънт в отряда на Исая, въпреки преплетените тръни, татуирани над веждите и на двамата. Тъмната коса на Хънт скриваше по-голямата част от символа, но не и тънката черна лента през челото му.
Исая почти не си спомняше как бе изглеждал приятелят му, преди пангерските вещици да го бележат, влагайки дяволските си заклинания в мастилото, за да не забрави никога злодеянията си и магията им да заприщва по-голямата част от силата му.
Наричаха лентата ореол — подигравка с божествените аури, с които ранните човеци изобразявали някога ангелите.
Имаше същата и на челото на Исая, и на челата на почти двете хиляди ангели, въстанали с наивна храброст заради идеалите си преди две столетия.