Някакво движение привлече погледа на Деклан и той завъртя глава към картината от Стария площад.
Обгърнат от светкавици, оздравял и невредим, Хънт Аталар стоеше клекнал над безжизненото тяло на Брайс. И й правеше сърдечен масаж.
Ангелът изсъска през стиснати зъби, през гръмотевиците над себе си:
— Чух какво каза. — Натискаше, натискаше, натискаше с мощните си ръце. — Чух какво реши да ми признаеш чак когато бях почти мъртъв, скапана страхливке. — Светкавиците му пронизаха гърдите й и тялото й се изви в дъга. Използваше ги като дефибрилатор. Той изръмжа в ухото й: — Ела да ми го кажеш в лицето.
Сабин прошепна изречение, от което сърцето на Деклан трепна.
Отговор на думите на стария прим. На въпроса на Есенния крал. Как бе възможно въпреки данните на компютъра да виждат как Хънт Аталар се бори с всички сили да спаси живота на Брайс Куинлан?
С любов всичко е възможно.
94
Брайс беше море и небе, и камък, и кръв, и криле, и пръст, и звезди, и мрак, и светлина, и кост, и огън.
Даника я нямаше вече. Беше жертвала остатъка от душата си, от силата си, за да изтласка Брайс над бездната, да я изстреля като ракета към живота.
Обичам те, беше прошепнала, преди да изчезне, пускайки ръката й.
И сбогуването им не съкруши Брайс.
Ревът, който се изтръгна от гърлото й, не беше от мъка. А израз на решимост.
Брайс летеше нагоре. Усещаше, че наближава повърхността. Финия воал между това място и живота. Силата й се менеше, преминаваше от една форма в друга, прескачаше между различни дарби. Ту се изтласкваше със здрава опашка, ту се издигаше с размах на широки криле. Беше всяко живо същество — но оставаше себе си.
Тогава чу гласа му. Отговаряше на зова й.
Чакаше я горе.
Бореше се да поддържа сърцето й. Брайс беше достатъчно близо до повърхността да го види.
Дори преди да се озове мъртва пред него, Хънт се беше борил да поддържа сърцето й.
Брайс се усмихна и най-сетне се устреми с всички сили към него.
— Хайде — процеди Хънт, без да спира сърдечния масаж, броейки глътките й въздух, преди да пусне отново светкавица в сърцето й.
Нямаше представа кога е изпаднала в безсъзнание, но я намери така, когато се свести — цял и в напълно възстановен град. Сякаш нито магически бомби, нито демони го бяха връхлитали.
Видя сияещата порта, ярката светлина — първосвет — и осъзна, че само нечий Скок можеше да генерира толкова енергия. А като видя и безжизненото й тяло пред портата, се досети, че е намерила начин да изпълни Скока, за да създаде лечебния първосвет и да затвори с Рога порталите към Ада в другите порти.
Затова подходи инстинктивно. Направи единственото нещо, което му хрумна.
Беше я спасил, после тя беше спасила него, а сега…
Силата му усети, че наближава. Разпозна я, сякаш се виждаше в огледало.
Не го интересуваше как е събрала толкова сила, как прави Изкачването сама. Интересуваше го единствено че е оцелял след Разгрома, преживял е всички изпитания, мъчения и ужаси на света — за ето този момент. За да бъде до нея.
Знаеше, че всичко е било заради нея. Заради Брайс.
Енергията й се приближаваше все повече и повече. Хънт се напрегна и изпрати още една светкавица в сърцето й. Тя се изви отново, но тялото й оставаше все така безжизнено.
— Хайде — повтори Хънт и пак започна да натиска гърдите й с длани. — Чакам те.
Чакаше я от мига, в който се беше появил на този свят.
И сякаш го беше чула, Брайс изскочи обратно в живота.
Обливаше я приятна топлина, чувстваше се в безопасност, на сигурно място.
Имаше светлина — около нея, вътре в нея, в сърцето й.
Брайс осъзна, че диша. И сърцето й бие.
Но и двете неща бяха второстепенни. Винаги щяха да са второстепенни с Хънт до нея.
Смътно долавяше, че са на колене насред Стария площад. Сивите му криле, искрящи като живи въглени, бяха извити около двама им и я притискаха към него. И Брайс сияеше в пашкула от кадифени пера като слънце в цветна пъпка.
Тя вдигна бавно глава и се отдръпна само колкото да види лицето му.
Хънт, вече свел поглед към нея, разгърна криле като венчелистчета, посрещащи изгрева. Татуировката на челото му я нямаше. Ореолът беше изчезнал.
Тя прокара разтреперани пръсти по гладката му кожа. Хънт избърса безмълвно сълзите й.
И Брайс му се усмихна. Усмихна му се без онази тежест в сърцето, в душата й. Хънт плъзна ръка под челюстта й и обгърна с длан лицето й. Нежността в очите му заличи дори малкото й останали съмнения.