Тя сложи ръка над тътнещото му сърце.
— Стори ли ми се, или наистина ме нарече „скапана страхливка“?
Хънт отметна глава към звездите и прихна в смях.
— Да, и какво от това?
Тя доближи лице до неговото.
— Жалко, че всичкият този вълшебен първосвет не успя да те превърне в свестен тип.
— Че какво ще му е забавното на това, Куинлан?
Пръстите на краката й се свиха от тона, с който произнесе името й.
— Тогава май ще трябва просто…
Надолу по улицата се отвори врата. И още една, и още една. Залитайки, ридаейки от облекчение или смълчани от шок, гражданите на Лунатион започнаха да излизат. И да вперват смаяни погледи в Брайс и Хънт.
Тя го пусна и се изправи. Чувстваше силата си като чудноват дълбок кладенец под себе си. Който принадлежеше не само на нея, но на всички тях.
Вдигна лице към Хънт, загледан в нея, сякаш не вярваше на очите си. Хвана ръката му. Преплете пръсти с неговите.
И заедно пристъпиха напред да поздравят света.
95
Сиринкс седеше пред отворената входна врата на апартамента й и скимтеше от тревога, когато Брайс и Хънт слязоха от асансьора.
Тя обходи с поглед празния коридор и го спря върху химерата.
— Оставих вратата затворена… — подхвана, но Сиринкс вече галопираше към нея.
— По-късно ще ти разясня какви дарби притежават химерите — засмя се Хънт.
Брайс натика подивелия си любимец в апартамента, коленичи пред него и го прегърна.
С Хънт си бяха тръгнали от площада, когато хората наизлизаха от бомбоубежищата и започнаха да оплакват близките си, нестигнали навреме до тях.
Рогът, внедрен в гърба й с мастилото, си беше свършил работата. Беше затворил всички портали към Ада. А първосветът й бе успял да изцери всичко през портите: хора, сгради, целия свят.
Но не бе могъл да направи невъзможното. Да съживи мъртвите.
А улиците бяха осеяни с трупове. Повечето — на парчета.
Брайс притисна Сиринкс в силна прегръдка.
— Всичко е наред — успокои го, позволявайки му да оближе лицето й.
Ала нищо не беше наред. Ни най-малко. Катастрофата, разкритието й, Рогът в тялото й, всички тези трупове, смъртта на Лехаба и срещата с Даника, Даника, Даника…
Задъханите й думи се превърнаха в конвулсивно дишане, което прерасна в плач. Хънт, който стоеше зад нея, сякаш го очакваше, просто вдигна двама им със Сиринкс на ръце.
Занесе я в спалнята й и седна на ръба на леглото, без да ги пусне от обятията си. Сиринкс се измъкна от хватката на Брайс, за да оближе и неговото лице.
Хънт вплете ръка в косите й и тя се притисна към допира му, попивайки силата му, познатия му аромат. Още не можеше да повярва, че са стигнали дотук, че са оцелели.
Погледът й се спря върху китката му. Ореолът беше изчезнал от челото му, но робската му татуировка си оставаше.
Хънт забеляза какво гледа, и каза тихо:
— Убих Сандриел.
Очите му бяха спокойни, бистри. Напълно съсредоточени в нейните.
— Аз убих Мика — прошепна тя.
— Знам. — Едното ъгълче на устата му се изви нагоре. — Напомни ми никога да не те ядосвам.
— Не е смешно.
— О, знам, че не е. — Пръстите му се плъзнаха небрежно през косата й. — Едва издържах гледката.
Тя едва издържа спомена.
— Как успя да я убиеш? И да се отървеш от татуировката?
— Дълга история — отвърна Хънт. — Предпочитам да чуя твоята.
— Първо твоята.
— Забрави. Живо ме интересува как си крила толкова време, че носиш звезда в себе си.
Той погледна към гърдите й, сякаш очакваше да види как блести под кожата й. Когато веждите му подскочиха озадачено, Брайс проследи погледа му.
— Хм — въздъхна тя. — Това е ново.
Между гърдите й, точно на върха на острото деколте на тениската й, имаше бяла осемлъчна звезда.
Хънт се засмя.
— Харесва ми.
Една малка част от нея също я харесваше. Въпреки това каза:
— Нали знаеш, че това е просто звезделфска светлина, не истинска сила?
— Да, само дето вече имаш и сила. — Той я пощипна леко по кръста. — И усещам, че е доста. А шибаният Рог…
Той плъзна ръка надолу по гръбнака й за акцент.
Брайс врътна очи.
— Чак пък толкова.
Но лицето му внезапно стана сериозно.
— Ще трябва да се научиш как да го контролираш.
— Току-що спасихме града, а вече ми възлагаш работа?
Той се засмя.
— Стари навици, Брайс.
Очите им се срещнаха отново, тя впи поглед в устните му, толкова близо до нейните, толкова съвършени. Като върна поглед към очите му, той се взираше неотлъчно в нейните.