Искрено вярваше, че всичко се е случило с причина. Заради това — заради него.
И въпреки че съдбата я бе тласнала по крайно гнусен път, криволичещ през най-мрачните гори на скръбта и отчаянието. Сега пред нея проблясваше светлина. Истинската светлина, към която се бе устремила в Изкачването си.
И копнееше тази светлина да я целуне. Сега.
Да отвърне на целувката й и да изпрати Сиринкс в клетката му за малко.
Тъмните очи на Хънт придобиха почти зверски блясък. Отново беше прочел мислите й по лицето й, по мириса й.
— С теб имаме недовършена работа, Куинлан — заяви с по-дълбок глас.
Хвърли един поглед на Сиринкс и химерата скочи от леглото и излезе в коридора, размахвайки лъвска опашка, сякаш казваше „Крайно време беше“.
Като върна вниманието си към Хънт, Брайс го завари втренчен в устните й. И внезапно осъзна, че седи в скута му. Върху леглото й. Твърдината, която започваше да подпира задните й части, й подсказа, че и той го е осъзнал.
Но двамата продължиха да се взират безмълвно един в друг.
Брайс се размърда леко върху ерекцията му и Хънт изсъска. Тя се засмя.
— Само те погледнах разгорещено и вече се вълнуваш, както ти се изрази преди няколко седмици.
Той пак плъзна чувствено ръка надолу по гръбнака й.
— От доста време ме вълнуваш.
Ръката му спря на кръста й и палецът му загали нежно, мъчително ребрата й. С всяко негово движение болката между краката й се усилваше.
Хънт се усмихна бавно, сякаш отлично го съзнаваше. Приведе се и целуна долната страна на челюстта й, после прошепна до пламналата й кожа:
— Готова ли си за това?
— О, богове, да — пророни тя. Хънт я целуна на онова местенце под ухото, карайки я да извие леко гръб, и Брайс добави: — Доколкото си спомням, ми обеща да ме чукаш, докато не си забравя името.
Той размърда бедрата си под нея, притискайки члена си още по-силно към дупето й, прогаряйки плътта й дори през дрехите помежду им.
— Щом това искаш, сладурче, това ще получиш.
О, богове! Не можеше да диша нормално. Да мисли трезво, докато устата му обхождаше шията й, а масивният му, прекрасен член се притискаше така в нея. Искаше го вътре в себе си. Веднага. Имаше нужда да го почувства, да усети топлината и силата му около тялото си. Вътре в него.
Брайс се надигна и го яхна през скута, посрещна го в цял ръст. Неговото дишане бе също толкова насечено, колкото нейното. Той обгърна с ръце кръста й и загали с палци кожата й, сякаш беше двигател, готов да се запали с ръмжене по нейна команда.
Брайс се приведе и докосна устни до неговите. Веднъж. Два пъти.
Хънт вече се тресеше от усилието да се сдържа, докато тя изследваше бавно устата му.
Но Брайс се отдръпна и срещна замъгления му, пламнал поглед. Думите, които копнееше да му каже, заседнаха в гърлото й, затова просто го целуна по изчистеното чело с надеждата сам да ги разчете. И докосна с леки, нежни целувки всеки сантиметър от кожата, белязана доскоро с татуировката.
Хънт плъзна разтреперана ръка от кръста й и я долепи до препускащото й сърце.
Тя преглътна през стегнато гърло, изненадана от паренето в очите си. От сребристата влага в неговите. Бяха успели, бяха тук. Заедно.
Хънт приближи лице към нейното, насочен към устните й. Тя го пресрещна с целувка и обгърна врата му с ръце, зарови пръсти в гъстата му копринена коса.
Пронизителен звън изпълни апартамента.
Можеше просто да го игнорира, и него, и целия свят…
Обаждане от… Вкъщи.
Брайс се откъсна задъхана от устните му.
— Ще вдигнеш ли? — попита гърлено Хънт.
Да. Не. Може би.
Обаждане от… Вкъщи.
— Ще звъни, докато не й вдигна — измърмори Брайс.
Отлепи се със сковани крайници от скута му и пръстите му проследиха гърба й, докато се изправяше. Тя опита да не се замисля върху обещанието в този допир, върху осезаемото му нежелание да я пусне, също както тя не искаше да се отделя от него.
Изтича до всекидневната и вдигна телефона точно преди да се включи гласовата поща.
— Брайс? — проплака майка й и гласът й все едно поля с ледена вода останалата в тялото й възбуда. — Брайс?
Тя въздъхна, върна се в спалнята и предложи на Хънт извинителен поглед, но той просто махна с ръка и легна назад върху леглото с шумолене на криле.
— Здрасти, мамо.
Плачът на майка й заплашваше да разплаче и нея отново, затова, вместо да го позволи, Брайс тръгна към банята. Чувстваше се мръсна — розовите й кецове бяха почти черни, клинът й беше съдран и окървавен, а тениската й приличаше на парцал. Явно първосветът все пак не поправяше всичко.