На теб. Ще те унищожим.
— Всички свидетели на двете събития са предупредени за потенциалните последствия.
— Ясно — прошепна Брайс.
— Що се отнася до трагичното опустошение на Лунатион, поемаме пълна отговорност. Сандриел ни уведоми, че обитателите на града били евакуирани, и изпрати Астерската гвардия да изтреби демоните. Жупелните ракети бяха крайна мярка, предвидена да спаси планетата ни. За огромно щастие на всички вие намерихте решение.
Лъжец. Древен долен лъжец. Беше избрал идеалната изкупителна жертва: мъртва. Яростта, която пробяга по лицето на Хънт, й подсказа, че споделя мнението й.
— Просто имах късмет — скалъпи Брайс.
— Да, вероятно ви помогна силата във вените ви. Подобна дарба може да нанесе жестоки поражения, ако не е овладяна. — Той се умълча за миг, навярно защото се усмихваше. — Надявам се да употребявате и неочакваната си сила, и вродената ви светлина възможно най… предпазливо.
Знай си мястото.
— Разбира се — отвърна Брайс.
— Чудесно — каза Ригелус. — А според вас необходимо ли е да се обаждам на майка ви, Ембър Куинлан, за да помоля и нея за дискретност?
Заплахата проблесна в думите му, остра като нож. Направеше ли една грешна стъпка, знаеха къде да я ударят първо. Хънт сви ръце в юмруци.
— Не — отговори Брайс. — Тя не знае за губернаторите.
— И няма да узнае. Никой друг няма да узнае, Брайс Куинлан.
Брайс преглътна отново.
— Да.
Тих смях от другата страна на линията.
— Тогава с Хънт Аталар имате благословията ни.
Връзката прекъсна. Брайс впери поглед в телефона, сякаш чакаше да му пораснат крилца и да запърха из стаята.
Хънт се пльосна на дивана и потри лицето си.
— Живейте си тихичко, дръжте си устите затворени, никога не използвайте Рога — и няма да избием вас и всичките ви близки.
Брайс седна на облия подлакътник на дивана.
— Светяваш маслото на няколко от враговете си и получаваш двойно повече врагове. — Хънт изсумтя утвърдително. Тя килна глава. — Защо си с ботуши?
— Исая ме чака в Комициума. Затънал е до гуша в ангели, отказващи да зачетат авторитета му, и има нужда от подкрепа. — Той вдигна вежда. — Ще дойдеш ли с мен да се правиш на страшно копеле?
Въпреки всичко, въпреки че астерите щяха да следят всяка тяхна стъпка, Брайс се усмихна.
— Имам подходящо облекло за целта.
Още щом излязоха на покрива, Брайс долови познатия мирис. Надникна през ръба и видя кой тича по улицата долу. Само погледна Хънт, и той я грабна на ръце и полетя към тротоара. Тя се възползва да зарови нос в мускулестия му врат, вдишвайки дълбоко аромата му.
Милувката на Хънт по гръбнака и точно преди да я остави на улицата, й подсказа, че е усетил тайното й подушване. В следващия момент Брайс се озова пред Рун, Фурия и Тристан Флин.
Фурия мигновено й се нахвърли и я прегърна толкова силно, че костите й изскърцаха.
— Ти си идиотка с късмет — каза приятелката й през тих смях. — Хитра кучка такава.
Брайс се усмихна, макар че смехът заседна в гърлото й. Когато Фурия се отдръпна, внезапна мисъл споходи Брайс.
— Хвойна…
— Невредима е. Отивам да я видя. — Фурия стисна ръката й, после кимна на Хънт. — Добра работа, ангеле.
После побягна нанякъде, сливайки се с нощта.
Брайс се обърна към Рун и Флин. Лордът просто я зяпаше смаяно. Тя погледна брат си, който я наблюдаваше сковано, безмълвно. Дрехите му бяха достатъчно съдрани, за да й подскажат, че преди първосветът да възроди всичко, е бил в лошо състояние. Че се е борил със зъби и нокти.
Тогава Рун заговори:
— Тарион отиде да помага с извеждането на евакуираните от Синия двор, а Амели хукна към Бърлогата да провери дали вълчетата са добре, но бяхме почти, бяхме само на километър от портата в Лунната гора, когато те чухме да говориш през нея. Наоколо гъмжеше от демони и не можах да стигна дотам, но тогава чух Даника и избухна онази светлина, й.
Той се спря и преглътна тежко. Сините му очи искряха под уличните лампи. Зората още беше далеч. Ветрецът откъм Истрос разроши черната му коса. Сълзите в очите му, удивлението в тях накараха Брайс да скочи към него. Да прегърне брат си и да го притисне към себе си.
Рун отвърна на прегръдката й, без да се поколебае. Тресеше се силно, несъмнено плачеше.
Чу се стържене на обувки по калдъръма — Флин ги оставяше насаме. Полъхът с аромат на кедър й подсказа, че Хънт е излетял, за да я изчака във въздуха.
— Мислех, че си мъртва — каза Рун с глас, също толкова разтреперан, колкото тялото му. — Поне десет пъти си помислих, че си мъртва.