Тя се засмя.
— Радвам се, че те разочаровах.
— Млъквай, Брайс. — Той се откъсна от нея да я погледне в лицето. Бузите му лъщяха от сълзи. — Добре ли… добре ли се чувстваш?
— Не знам — призна тя.
Изражението му се пропи с тревога, но Брайс не смееше да му даде подробности след предупреждението на Ригелус. Наоколо беше пълно с камери. Рун я изгледа разбиращо. Да, по-късно щяха да говорят за странната древна светлина във вените й. И какво означаваше тя за всеки от двама им.
— Благодаря ти, че ми дойде на помощ — каза му Брайс.
— Ти си ми сестра. — Рун дори не понижи глас. Не, заяви го с гордост, от която сърцето й се сви. — Естествено, че ще дойда да ти отърва кожата.
Тя го блъсна в ръката, но усмивката на Рун стана някак плаха.
— Истина ли е онова, което каза на Аталар да ми предаде?
Кажи на Рун, че му прощавам.
— Да — потвърди без нито миг колебание Брайс. — Пълната истина.
— Брайс. — Лицето му придоби сериозно изражение. — Сериозно ли си мислила, че повече ме е грижа за връзката със Звезделф, отколкото за теб? Че ме интересува кой от нас я е наследил?
— И двамата сме я наследили — каза тя. — Книгите, които ти четеше, свидетелстват за такива случаи в миналото.
— Не ми пука — поусмихна се той. — Пет пари не давам дали ще ме наричат принц или наследник на Звезделф, или Избраника. — Хвана я за ръката. — Искам единствено да ме наричат твой брат. — После добави тихо: — Стига ти да си съгласна.
Брайс му намигна, въпреки че сърцето й се стегна болезнено.
— Ще си помисля.
Рун се ухили, но след малко си върна сериозното изражение.
— Сама се сещаш, че Есенния крал ще иска да се срещнете. Бъди готова.
— Цялата тая тарикатска сила не означава ли, че вече не трябва да се подчинявам на никого? Пък и аз простих на теб, не на него.
На него никога нямаше да прости.
— Знам. — Очите на Рун просветнаха. — Но все пак бъди нащрек.
Тя вирна вежда, макар че прие на сериозно предупреждението му.
— Хънт ми каза за четенето на мисли — подхвърли.
Беше й го споменал по пътя към покрива, докато й разказваше накратко за Върховната среща и всичко случило се на нея.
Рун изгледа кръвнишки Хънт, кацнал на съседния покрив.
— Аталар има голяма уста.
Която й се щеше Хънт да използва върху различни части от тялото й, не добави тя. Не искаше Рун да повърне върху чистите й дрехи.
Брат й продължи:
— И не е четене на мисли. Просто… говорене между умове. Телепатия.
— Скъпият ни татко знае ли?
— Не.
Рун довърши в главата й: И предпочитам да си остане така.
Тя подскочи. Това е зловещо. Ако обичаш, повече не ми влизай в главата, братко.
Дадено.
Телефонът му иззвъня. Той погледна екрана и изтръпна видимо.
— Трябва да вдигна.
Да, защото всички трябваше да се потрудят, за да върнат някогашния облик на града си — като започнеха със загиналите. Дори не й се мислеше колко Отплавания щеше да има.
Рун остави телефона си да иззвъни отново.
— Може ли да намина утре?
— Да — подсмихна му се тя. — Ще добавя името ти към списъка с гости.
— Добре де, добре, голяма работа си вече. — Той врътна очи и вдигна телефона. — Здрасти, Дек.
Усмихна се за довиждане и тръгна по улицата към Флин.
Брайс погледна към отсрещния покрив. Където ангелът я чакаше като сянка в нощта.
Но вече не Сянката на Смъртта.
97
Хънт остана да нощува в легионерските квартири на Комициума. Брайс беше загубила представа от колко часа работят — цялата нощ и през целия безоблачен ден, а до залез вече толкова се умори, че Хънт нареди на Наоми да я занесе до апартамента. И вероятно да остане на пост, защото на сивкавата светлина преди зазоряване се открояваше фигура с тъмни криле, кацнала на отсрещния покрив. Брайс все пак надникна в стаята на Хънт и намери леглото му непокътнато.
Реши да не се замисля върху цялата работа, която бяха отметнали вчера, и онази, която ги чакаше — разпределяне на ръководните позиции в града, Отплавания за мъртвите и очакване на голямото обявление: кой архангел щяха да изберат астерите за господар на цяла Валбара.
Шансът да е свестен беше направо нищожен, но на Брайс не й се мислеше и за това. Тя излезе на още тъмната улица с нетърпеливия Сиринкс на каишка и прибра новия си телефон в джоба си. Беше успяла въпреки нищожните си шансове, затова се надяваше боговете да им се усмихнат отново и да убедят астерите да изпратят някого, който не е пълен психопат.