Епилог
Бялата котка с очи като сини опали седеше на пейка в Оракулския парк и ближеше едната си предна лапа.
— Не си истинска котка — изцъка с език Джесиба Рога. — Не е нужно да се ближеш.
Аидас, принц на Пропастта, вдигна глава.
— Кой е казал, че не ми харесва?
Тънките устни на Джесиба Рога трепнаха в лека усмивка, но магьосницата обърна поглед към тихия парк, по чиито гигантски кипариси още блещукаше роса.
— Защо не ми каза за Брайс?
Той сви ноктите на вдигнатата си лапа.
— Не можех да се доверя на никого. Дори на теб.
— Мислех, че светлината на Тея е угаснала завинаги.
— Аз също. Мислех, че мечът на принц Пелиас е погубил и нея, и силата й на последното бойно поле. — Очите му пламнаха от древен гняв. — Но ето че Брайс Куинлан носи нейната светлина.
— Различаваш нейната звездна светлина от тази на брат й?
— Никога няма да забравя блясъка и цвета на светлината на Тея. Още отеква като песен във вените ми.
Джесиба впи дълъг поглед в него, после сбърчи чело.
— Ами Хънт Аталар?
Аидас замлъкна, изчаквайки да отмине един поклонник, дошъл рано в парка с надеждата да изпревари тълпите, които се рояха тук и около Храма на Луна, откакто порталите към неговия свят се бяха отворили в кварцовите порти на града и зверовете от Ямата се бяха възползвали от възможността. Онези, които бяха успели да се върнат, сега търпяха наказания в ръцете на един от братята на Аидас. И той скоро щеше да се върне, за да участва.
Накрая принцът на Пропастта каза:
— Мисля, че бащата на Аталар би се гордял с него.
— Колко сантиментално от твоя страна.
Аидас сви рамене, доколкото го позволяваше котешкото му тяло.
— Ти може да не споделяш мнението ми, разбира се — добави той и скочи от пейката. — Все пак го познаваше най-добре. — Мустаците му потрепнаха и той килна глава настрани. — Какво стана с библиотеката?
— Вече е преместена.
Знаеше, че няма смисъл да пита къде я е скрила. Затова просто каза:
— Добре.
Петият принц на Ада вече се отдалечаваше, когато Джесиба подхвърли след него:
— Не ни прецаквай пак, Аидас.
— Нямам такова намерение — отвърна той, избледнявайки, докато прекосяваше границата между световете. Адът го теглеше към дома като тъмна песен. — Не и когато се очертават толкова интересни времена.
Благодарности
Написах тази книга с огромна любов, затова трябва да благодаря на твърде много хора, за да вместя имената им в тези няколко страници, но ще направя всичко по силите си! Искам да изразя безкрайната си признателност и обич към:
Ноа Уийлър, редактор като слънце. Ноа, дори не знам откъде да започна с благодарностите. Преобрази тази книга в нещо, с което се гордея, предизвика ме да стана по-добър писател и се скъса от работа във всяко едно отношение. Невероятен си и е абсолютно удоволствие да се работи с теб. За мен е чест да те наричам свой редактор.
Тамар Ридзински: благодаря ти, че беше до мен във всяка стъпка от това (дълго, дълго) пътешествие. Ти си същинска кралица.
Благодаря на целия екип от „Блумбъри": Лора Кийф, Никол Джарвис, Валентина Райс, Емили Фишър, Луси Маки-Сим, Ребека Макнали, Кейтлийн Фарар, Аманда Шип, Ема Хопкин, Никола Хил, Рос Елис, Найджъл Нютън, Синди Лох, Алона Фрайман, Дона Готие, Ерика Бармаш, Фей Би, Бет Елър, Джени Колинс, Фийби Дайър, Лили Иенгъл, Франк Бъмбало, Дона Марк, Джон Кендъл, Иелена Сафронова, Мелиса Кавонич, Уна Патрик, Ник Суини, Даян Арънсън, Кери Джонсън, Кристин Ма, Бриджит Маккъскър, Никълъс Чърч, Клеър Хенри, Елиз Бърнс, Андреа Киърни, Мая Фьорд, Лора Мейн Елън, Сиан Робъртсън, Емили Моран, Иън Ламб, Ема Брадшоу, Фабия Ма, Грейс Уули, Алис Григ, Джоана Елърард, Жаклин Селс, Трам-Ан Доан, Беатрис Крос, Джейд Уестуд, Сеска Хопуд, Джет Парди, Саския Дън, Соня Палмисано, Катриона Фийни, Хермион Дейвис, Хана Темби, Грейн Рийди, Кейт Седерстром, Дженифър Гонзалес, Вероника Гонзалес, Елизабет Цецо. За мен е привилегия да издавате книгите ми. Благодаря ви за подкрепата и най-вече благодаря на Камила Бенко и Грейс Макнейми за усърдната им работа по тази книга!
На всички мои издатели в чужбина: „Рекорд“, „Егмонт България“, „Албатрос“, „Ди Ти Ви“, „Конивмоликепзо“, „Мондадори“, „Де Букърей“, „Фоксал“, „Азбука Атикус“, „Словарт“, „Алфагуара“ и „Доган Егмонт“. Безкрайно ви благодаря, че пренесохте книгите ми в своите страни и до страхотните ви читатели!
Огромна прегръдка и овации за Елизабет Еванс, която прочете аудиокнигата и с професионализъм и любов вдъхна живот на персонажите. За мен беше удоволствие и чест да работя с теб!