— Можете ли да ми кажете кой е отговорен за тазвечерното кръвопролитие?
Брайс дори не трепна. Сабин изръмжа тихо и сключи алабастрови ръце в скута си. Неестествената й елегантност беше единственият белег на древната сила, бушуваща под кроткия й вид.
Вик нямаше свое тяло. Въпреки че се беше сражавала с тях в 18-и, Исая научи за миналото й едва преди десет години, когато го изпратиха тук. Не я беше попитал как се е сдобила с тялото си, на кого е принадлежало. А тя така и не му беше казала по своя воля. Таласъмите носеха чужди тела, както хората носеха дрехи. По-суетните сред тях ги сменяха често, обикновено още при първите белези на стареене, но Виктория носеше своето по-дълго от обичайното — харесвала физиката и движенията му, беше си признала.
Сега вече оставаше в него, защото нямаше друг избор. Това беше наказанието на Мика за неподчинението й: затворил я беше завинаги в тялото й. Вече не можеше да го смени, да си намери по-младо и по-гъвкаво. В продължение на двеста години Вик беше негова пленница, принудена да търпи бавното му грохване, и това лека-полека започваше да си личи: около очите й се образуваха фини бръчици, а гънката над преплетените тръни на челото й ставаше все по-дълбока.
— Куинлан е изпаднала в шок — отбеляза Хънт, следейки всеки дъх на Брайс. — Няма да проговори.
Исая беше готов да се съгласи, докато Виктория не отвори папката, прегледа един лист и заяви:
— Аз лично вярвам, че в момента нямаш пълен контрол над тялото и действията си.
Таласъмката прочете списък, съдържащ коктейл от наркотици и алкохол, способен да спре сърцето на всеки човек. Дори на някои по-слаби ванири.
Хънт изруга отново.
— Има ли нещо, което да не е смъркала и пушила тази вечер?
Сабин се наежи.
— Нечистокръвен боклук…
Исая стрелна поглед към Хънт. Толкова стигаше, за да му предаде молбата си.
Никога заповед — нито веднъж не бе посмял да заповяда на Хънт. Все пак избухливият му характер беше превръщал в димящи купчини цели имперски отряди. Заклинанията в ореола може и да потискаха светкавиците му до една десета от пълния им потенциал, но Хънт компенсираше загубата с бойните си умения.
Хънт кимна с брадичка — единственият знак, че приема молбата на Исая.
— Трябва да попълниш някои документи на горния етаж, Сабин. — Хънт въздъхна, сякаш си беше напомнил, че Сабин е майка, загубила единственото си дете тази вечер, и добави: — Ако ти трябва малко време, разбирам, но после се налага да подпишеш.
— Не ми говори за малко време и не ми говори за документи. Разпънете кучката на кръст, ако трябва, но измъкнете свидетелско показание.
Сабин се изплю на плочките пред ботушите на Хънт.
Етер обгърна езика на Исая, когато Хънт впи в нея ледения поглед, който обикновено служеше като единствено предупреждение за опонентите му на бойното поле. Никой от тях не бе оцелял след това.
Сабин явно си спомни това и прояви благоразумието да изхвърчи с гневна крачка в коридора. Но не и преди да извади четири нокътя, остри като бръсначи и да одере с тях металната врата.
Хънт я изпрати с усмивка. Набелязал си беше нова мишена. Нямаше да й го върне днес, нито утре, но някой слънчев ден…
А се твърдеше, че метаморфите се разбирали по-добре с ангелите, отколкото с елфите.
Виктория говореше с мек глас на Брайс:
— Разполагаме с видеоматериал от „Белият гарван“, който потвърждава местонахождението ти по време на престъплението. Заснета си и как вървиш към апартамента си.
Камери с уникални аудио- и видеопараметри следяха цял Лунатион, но сградата на Брайс беше стара и задължителната апаратура за наблюдение в коридорите не беше ремонтирана от десетилетия. Тази вечер щяха да посетят домоуправителя и да го накажат за закононарушение, прецакало цялото разследване. Камерите в сградата бяха записали само кратък аудиоматериал. И той не съдържаше само очакваното. Телефоните на цялата глутница „Дяволи" бяха унищожени при нападението. Никой не беше успял да изпрати съобщение.
— Нямаме запис само на случилото се в апартамента ти, Брайс — продължи Виктория. — Ще ми разкажеш ли?
Бавно, сякаш се спускаше обратно в разбитото си тяло, Брайс завъртя кехлибарени очи към Виктория.
— Къде е семейството й? — попита дрезгаво Хънт.
— Човешката й майка живее с доведения й баща в едно планинско градче на север; и двамата са перегрини — обясни Исая. — Биологичният й баща не е регистриран като такъв или е отказал да признае бащинството си. Елф. И явно с високо обществено положение, след като е успял да й издейства пълно гражданство.