Повечето деца на човешки майки наследяваха техния статут на перегрини. А макар че Брайс притежаваше известна доза елфическо изящество, лицето й беше напълно човешко със златистата си кожа, луничав нос, високи скули и плътни устни. И все пак копринената й червена коса и заострените уши бяха чисто елфически.
— Уведомени ли са човешките й родители?
Исая прокара ръка през гъстите си кестеняви къдрици. Пронизителният звън на телефона му го събуди в два часа сутринта, наложи му се да изтърчи от военните квартири минута след това и вече започваше да изпитва ефекта от безсънната нощ. Сигурно скоро щеше да се съмне.
— Майка й изпадна в истерия. Попита сто пъти дали знаем защо са нападнали апартамента й и дали е бил Филип Бригс. Видяла по новините, че са го освободили заради формалности, и била сигурна, че е негово дело. Един отряд от 31-ви вече лети към родителите, ще ги доведат до час.
Гласът на Виктория пак нахлу в стаята през интеркома.
— Можеш ли да опишеш съществото, нападнало приятелите ти?
Но Куинлан пак беше изпаднала в ступор, взирайки се в нищото.
Бяха снели размити кадри от уличните камери, но демонът хвърчеше по-бързо от вятъра и умишлено избягваше обсега на обективите. Още не го бяха идентифицирали — дори обширните познания на Хънт не помогнаха. Разполагаха само със смътно сивкаво петно, което не се проясняваше дори на забавен кадър.
И запис на Брайс Куинлан, препускаща боса по улиците.
— Това момиче не е в състояние да дава свидетелски показания — заяви Хънт. — Само си губим времето.
Исая го попита:
— Защо Сабин я мрази толкова? Защо намекна, че тя е виновна за всичко? — Хънт не отговори, затова Исая кимна с брадичка към двете папки на бюрото. — Разгледай досието на Куинлан. Има само едно дребно провинение в миналото си — за непристойно поведение по време на парада в чест на лятното слънцестоене. Спипали я, докато се натискала с някого до стена. Прекарала една нощ в ареста, на другия ден си платила глобата и един месец вършила общественополезен труд, за да изчисти досието си.
Исая можеше да се закълне, че по устните на Хънт изплува едва доловима усмивка.
Но Исая потупа с мазолест пръст впечатляващо дебелата втора папка.
— Това е само първата част от досието на Даника Фендир. От общо седем. Започва с дребни кражби, когато била на десет, и продължава в този дух, докато не навършва пълнолетие преди пет години. Тогава внезапно се укротява. Ако питаш мен, тя е подвела Брайс по лош път. А после Брайс и е показала правия.
— Само дето Брайс е изсмъркала достатъчно светлотърсач да убие кон — изтъкна Хънт. — И едва ли е купонясвала сама. С приятели ли е прекарала вечерта?
— Две момичета. Хвойна Андромеда, фавн от Градския балет, и… — Исая отвори папката със сведения по случая и измърмори нещо на боговете. — Фурия Акстър.
Хънт изруга тихо. Фурия Акстър имаше разрешение да убива в половин дузина страни. Включително тази.
— Фурия е била с Куинлан тази вечер?
Бяха се сблъсквали достатъчно пъти с наемната убийца, за да знаят, че е по-добре да стоят настрана от нея. Мика дори беше наредил на Хънт да я убие. Два пъти.
Но тя имаше твърде много защитници по високите етажи на властта. Даже в Имперския сенат, ако слуховете бяха верни. Затова и двата пъти Мика бе стигнал до заключението, че не си струва да разваля отношенията си с подобни големци само защото му се искаше Умбра Мортис да превърне Фурия Акстър в препечена филийка.
— Да — отговори Исая. — Фурия е била с нея в нощния клуб.
Хънт се намръщи. Виктория се приведе към Брайс и отново й заговори.
— Опитваме се да разберем кой е отговорен за това. Ще ни помогнеш ли с информация?
Пред таласъмката седеше празна черупка.
Виктория продължи с плътния си примамлив глас, който обикновено караше хората да ядат от дланта й.
— Искам да ти помогна. Искам да открия виновника. И да го накажа.
Тя извади телефона от джоба си и го остави с екрана нагоре върху масата. Дигиталният материал в него веднага се появи на малкия монитор в стаята на Исая и Хънт. Отвори се поредица съобщения и двамата вдигнаха учудени погледи към Виктория.
— Свалихме това от твоя телефон. Може ли да прочетем съобщенията заедно?
Чифт стъклени очи се обърнаха към малкия екран, който се издигна от скрит процеп в покрития с линолеум под. На него изникнаха същите съобщения, които Исая и Хънт вече четяха.
Първото беше изпратено от Брайс и гласеше: