Гледането на телевизия в четвъртък вечер е за сладки кутрета. Ела да си поиграеш с големите кучки.
Следваше кратък тъмен видеоклип, заснет от някой, който се тресеше от смях. На него Брайс показа среден пръст на камера, наведе се над линия бял прашец — светлотърсач — и я изсмърка цялата с луничавия си нос. Смееше се толкова искрено и живо, че в сравнение с нея жената в стаята за разпити приличаше на изкормен труп. Накрая извика: БЕСНЕЙ, ДАНИКАААААА!
Отговорът на Даника беше точно такъв, какъвто Исая очакваше от наследницата на прима на вълците, която бе виждал само от разстояние по разни официални събития и му изглеждаше винаги готова да се забърка в някоя беля.
МРАЗЯ ТЕ, МАМКА ТИ. ПРЕСТАНИ ДА СЕ ДРУСАШ БЕЗ МЕН. ГАДНЯРКА.
Думи на истинска Принцеса на купоните.
Брайс й беше отговорила след двайсет минути:
Току-що се забих с един тип в тоалетната. Не казвай на Конър.
Хънт поклати глава.
Брайс седеше неподвижно, докато Виктория четеше съобщенията на глас с каменно лице.
Даника й беше написала:
Добре ли се получи?!!?
Колкото да изразходвам малко енергия.
— Това няма общо с разследването — измърмори Хънт. — Извикай Виктория.
— Имаме нареждания.
— Майната им. Това момиче всеки момент ще се пречупи, и то не по правилния начин.
След последното си съобщение Брайс беше спряла да отговаря на Даника.
Даника обаче беше продължила да й пише. Съобщение след съобщение. Два часа.
Филмът свърши. Къде сте, шматки?
Защо не си вдигаш телефона? Ще звънна на Фурия.
Къде е Фурия, МАМКА МУ?
Хвойна никога не си носи телефона, така че няма и да пробвам да й звъня. Къде сте?!!!
Да идвам ли в клуба? Вълците си тръгват до десет минути. Престани да се чукаш с непознати в тоалетната, защото Конър идва с мен.
БРААААААААЙС. Дано стотиците съобщения те вбесят, като си погледнеш телефона.
Торн ми дрънка да те оставя на мира. Казах му да си гледа работата.
Конър казва да пораснеш най-накрая и да спреш да се друсаш със съмнителни дроги, защото само загубеняците правели така. Не се зарадва особено, като му казах, че май не ми се ще да излизаш с толкова целомъдрено пишлеме.
Добре, тръгваме след пет минути. Доскоро, духачке. Бесней.
Брайс се взираше немигащо в екрана, чиято светлина караше разбитото й лице да изглежда още по-мъртвешки бледно.
— Повечето камери в сградата са повредени, но тази в коридора е успяла да запише поне малко звук, макар и да няма картина — обясни спокойно Виктория. — Да го пусна ли?
Брайс не отговори. Затова Виктория пусна записа.
От колоните зазвучаха приглушени писъци и ръмжене — камерата в коридора беше записала само най-силните звуци от апартамента. Някой изрева с продран вълчи глас „Моля те, моля те…"
Думите секнаха. Но не и записът.
Даника Фендир изпищя. На заден фон се чу как нещо падна тежко — сякаш някой я беше блъснал в мебел. А камерата продължаваше да записва.
Писъците не спряха дълго време. Прекъсваше ги само повредената механика на камерата. Пригласяше им мокро, ненаситно пръхтене и ръмжене, а Даника се молеше за милост, ридаеше, пищеше…
— Спри го — нареди Хънт, излизайки от стаята. — Спри го веднага.
И преди Исая да успее да го спре, Хънт прекоси разстоянието до съседната врата и я отвори.
Колоните на тавана продължаваха да бълват умолителните викове на Даника, прекъсвани само от пращенето на записващото устройство. Даника викаше, докато нещо я разкъсваше и я поглъщаше жива.
Мълчанието на убиеца беше също толкова смразяващо, колкото воплите на Даника.
Хънт влетя през вратата с притъмняло от ярост лице и разперени криле. Сянката на Смъртта в действие.
Исая пак усети етер. Около пръстите на Хънт се усукваха светкавици.
Неспирните приглушени писъци на Даника изпълваха стаята.
Исая влезе в стаята за разпити тъкмо когато Брайс избухна.
Едва успя да обгърне двама им с Вик в защитна стена от вятър, както несъмнено бе направил и Хънт, преди Брайс да скочи от стола си и да хвърли масата през стаята. Тя прелетя над главата на Виктория и се блъсна в прозореца за наблюдение.
Със зверски рев Брайс грабна стола, на който бе седяла допреди малко, и го запрати с такава сила към отсрещната стена, че металът му се огъна.
После повърна на пода. Ако Исая не предпазваше Виктория със силата си, Брайс несъмнено щеше да оплиска абсурдно скъпите й бутикови обувки.