Записът най-накрая свърши, защото камерата беше отказала напълно.
Брайс гледаше задъхано локвата в краката си. Докато не падна на колене в нея.
И повърна отново. И отново. После се сви на кълбо, прегръщайки коленете си, и се залюля напред-назад във внезапната тишина. Копринената й коса се влачеше в повръщаното.
Как беше възможно полуелфка със сила, оценена като незначителна, да хвърли с такава мощ масата и стола… Вероятно с помощта на чиста физическа ярост. Дори най-сдържаните елфи не успяваха да потиснат истински силните изблици на първичен гняв.
Хънт я доближи спокойно, вдигнал сивите си криле, за да не ги провлачи в повръщаното.
— Ей.
Той коленичи до нея. Пресегна се към рамото й, но размисли и свали ръка. Колко ли хора бяха виждали Умбра Мортис да посегне към тях без агресия?
Хънт кимна към унищожените метални мебели.
— Впечатляващо.
Брайс просто се сви на още по-стегнато кълбо. Пръстите й се впиваха толкова силно в гърба й, че бяха почти побелели, и несъмнено щяха да оставят синини в плътта й. Тя пророни с немощен, продран глас:
— Искам да се прибера у дома.
Тъмните очи на Хънт проблеснаха, но ангелът не каза нищо.
Виктория погледна смръщено локвата и се измъкна от стаята, за да извика чистач.
— Боя се, че няма как да се прибереш у дома — обясни Исая. — Апартаментът ти е сцена на местопрестъпление в процес на разследване. — И беше толкова разбит, че дори целия да го изтъркаха с дезинфектант, всеки ванир би надушил касапницата. — Не е безопасно да се връщаш там, докато не разкрием извършителя. И мотива му.
Брайс пророни:
— С-Сабин…
— Да — отвърна тихо Исая. — Всички близки на Даника са уведомени.
След няколко часа целият свят щеше да знае.
Още коленичил до нея, Хънт каза с дебел глас:
— Можем да те настаним в стая с легло и баня. И да ти осигурим дрехи.
Роклята й беше толкова разкъсана, че по-голямата част от кожата й беше открита. Под съдрания плат на кръста й се виждаше тъмна татуировка. Беше виждал проститутки с по-скромни дрехи в Месарския пазар.
Телефонът в джоба на Исая извибрира. Наоми. Капитанът на пехотата на 33-ти каза с напрегнат глас от другата страна на линията:
— Пуснете момичето. Веднага. Изведете я от тази сграда и за доброто на всички ни не пускайте никого по петите й. Особено Хънт.
— Защо? Губернаторът ни нареди точно обратното.
— Обади ми се шибаният Рун Данаан — обясни Наоми. — Бесен е, че сме прибрали момичето, без да информираме Небеса и дихания. Заяви, че случаят бил под елфическа юрисдикция и не знам си какво. Така че забравете какво ви е наредил губернаторът, после ще ни благодари, че сме му спестили купища главоболия. Освободете момичето веднага. Елфите да я върнат със свой ескорт, щом толкова държат, копелетата му с копелета.
Хънт чу целия разговор и огледа Брайс Куинлан с хищническа пресметливост. Като една от триариите Наоми Бореас отговаряше само пред Мика и не им дължеше обяснение, но да игнорират директната му заповед заради елфите… Наоми добави:
— Действай, Исая.
После затвори.
Безжизнените очи на Брайс не показваха да е чула разговора.
Исая прибра телефона в джоба си.
— Свободна си.
Тя се изправи на учудващо стабилни крака въпреки превръзката на единия. Босите й стъпала бяха покрити с кръв и мръсотия. Достатъчно кръв, че Хънт да каже:
— В сградата има медвещер.
Без да му обърне внимание, Брайс изкуцука през отворената врата и тръгна по коридора.
Погледите им останаха приковани към изхода, докато провлачените й стъпки се отдалечаваха. Никой от двамата не проговори дълго време. Накрая Хънт въздъхна и се изправи:
— В коя стая Наоми е сложила Бригс?
Исая не успя да отговори, защото откъм коридора се разнесоха забързани стъпки. Определено не на Брайс.
Въпреки че се намираха на едно от най-сигурните места в града, Исая и Хънт доближиха ръце до оръжията си — Исая скръсти своите през гърдите си, в готовност да извади пистолета, скрит под сакото му, а Хънт отпусна едната си ръка до бедрото си, на сантиметри от ножа с черна дръжка в ножницата му. Около пръстите му пак се заувиваха светкавици.
Тъмнокос елф влетя през вратата на стаята за разпити. Въпреки че носеше сребърна халка на долната си устна, едната страна на гарвановочерната му коса беше обръсната, а целите му ръце под навитите ръкави на коженото яке бяха покрити с татуировки, поразително красивото му лице излъчваше царственост.
Рун Данаан, принцът на валбарските елфи. Син на Есенния крал и носител на Звездния меч, легендарното тъмно оръжие на древния елфически род Звезделф. Доказателство, че принцът е Избраника сред елфите — каквото и да значеше това.