Сега мечът се намираше в ножницата през гърба на Рун и черният му ефес поглъщаше ярката светлина на първосветите. Исая бе чувал слухове, че мечът бил изкован в друг свят от иридий, добит от метеорит — преди елфите да влязат в този свят през Северната пукнатина.
Сините очи на Данаан пламтяха като сърцето на буен огън — макар че той самият не владееше такава магия. Огнената магия беше често срещана дарба сред валбарските елфи и дори Есенния крал я притежаваше. Но се говореше, че Рун наследил магията на сродниците си, господстващи над свещения елфически остров Авален отвъд морето: силата да призовава сенки или мъгли, способни да обгръщат не само физическия свят, но и съзнанието. Според мълвата владееше дори телепатия.
Рун погледна към локвата на пода, вече надушил момичето, което току-що си беше тръгнало.
— Къде е тя, по дяволите?
Студеният заповеднически тон на принца накара Хънт да застине.
— Получихме нареждане да освободим Брайс Куинлан — каза Исая. — Преди няколко минути я изпратихме горе.
Рун явно беше влязъл през някой от страничните входове, щом се беше разминал с нея, пък и не ги бяха предупредили за него от рецепцията. Нищо чудно и да беше проникнал в сградата с магическите си сенки.
Принцът се обърна към вратата, но Хънт каза:
— Теб какво те интересува?
Рун се наежи.
— Тя ми е братовчедка, задник. Грижим се за своите.
Далечна братовчедка, тъй като Есенния крал нямаше братя или сестри, но явно Данаан я познаваше достатъчно добре, за да се намеси.
Хънт се ухили насреща му.
— А ти къде беше тази вечер?
— Да го духаш, Аталар — озъби му се Рун. — Сигурно си дочул, че с Даника се сдърпахме заради Бригс на срещата с градоуправниците. Каква улика само! Браво на вас. — Изговаряше всяка следваща дума по-отсечено от предходната. — Ако исках да убия Даника, нямаше да призова някакъв си лайнян демон да ми свърши работата. И къде е Бригс? Искам да си поговоря с него.
— Пътува насам. — Хънт продължаваше да се усмихва. А светкавиците продължаваха да танцуват около пръстите му. — И няма пръв да се докопаш до него. — После добави: — Влиянието и паричките на татенцето ти не са достатъчни за това, принце.
Нищо че Рун оглавяваше елфическата дивизия на Помощната гвардия и беше също толкова добре обучен, колкото другите им елитни бойци. А мечът на гърба му далеч не беше просто за украса.
Хънт не го вълнуваше. Той не зачиташе кралски особи и строги йерархии.
Рун каза:
— Продължавай в този дух, Аталар. Ще видим докъде ще те доведе.
Хънт се подсмихна.
— Треперя от страх.
Исая се прокашля. В името на горящия Солас, тази вечер му липсваше само сбиване между един от триариите му и принца на елфите. Той се обърна към Рун:
— Можеш ли да ни кажеш дали госпожица Куинлан се е държала необичайно преди убийствата тази нощ или…
— Собственикът на „Гарвана“ ми каза, че била пияна и изсмъркала цяла купчина светлотърсач — тросна му се Рун. — Но Брайс вкарва толкова гадости в тялото си поне една нощ в седмицата.
— И защо и е? — попита Исая.
Рун скръсти ръце.
— Прави каквото си иска. Открай време е така.
Горчилката в гласа му подсказваше, че двамата са си имали вземане-даване — от лошия вид.
Хънт провлачи:
— Колко близки сте двамата?
— Ако ме питаш дали я чукам — кипна Рун, — отговорът е „не", задник. Тя ми е роднина.
— Далечна роднина — изтъкна Хънт. — Знам, че елфите обичат да пазят кръвта на рода си чиста.
Рун задържа дълго погледа му. Хънт пак се усмихна и стаята се изпълни с етер, вещаещ буря.
Питайки се дали е достатъчно глупав да застане помежду им, ако Рун опиташе да разбие зъбите на Хънт, а на Хънт му хрумнеше да превърне принца в купчина димящи кости, Исая побърза да каже:
— Просто си вършим работата, принце.
— Може би ако си вършехте работата и държахте Бригс под око, некадърници такива, всичко това изобщо нямаше да се случи.
Сивите криле на Хънт се поотвориха — обичайната позиция на малаките преди физически сблъсък. А тъмните му очи… Това бяха очите на страховития воин, Разгромения ангел. Същият онзи, който някога покосяваше цели бойни полета. Който убиваше по поръчка на архангел, и то толкова впечатляващо, че го наричаха Сянката на Смъртта.
— Внимавай какво говориш! — предупреди Хънт принца.
— Да не сте припарили до Брайс! — озъби им се Рун и напусна стаята, най-вероятно за да тръгне след братовчедка си.