Чак когато изпълнеше успешно Изкачването й се върнеше до прага на живота, зареден с нова сила, постигаше безсмъртие — стареенето се забавяше значително и тялото ставаше почти неунищожимо, окъпано в генерирания първосвет, толкова ярък, че не биваше да се гледа с незащитени очи. Накрая, след като лъскавите енергийни панели на Центъра по Скокове погълнеха първосвета, на всеки му оставаше едва искрица от него в бутилка. Като красив сувенир.
В последно време беше модерно да се правят партита по случай Скока и получилите безсмъртие често използваха полагащата им се частица от собствения им първосвет за символични украшения, които раздаваха на приятелите си за спомен. Брайс щеше да си направи светещи пръчки и ключодържатели с надпис „Целунете ми лъскавия задник!“. Даника искаше чашки за шотове.
Брайс скъта старата болка в гърдите си, а Максимус затвори шумно папката, приключил с четенето. После извади същата папка и я плъзна по лъскавата златиста повърхност на бара.
Брайс надникна към чека вътре — за смайваща сума, която й подаваше, сякаш беше празна опаковка от дъвка — и пак се усмихна. Въпреки че една малка част от нея се сви при мимолетната мисъл, че няма да получи нито знак от комисионата си за тази продажба. И за никоя друга. Тези пари отиваха другаде.
— За мен беше удоволствие да работим заедно, господин Терциан.
Ето. Готово. Сега вече можеше да се прибере у дома, да се пъхне в леглото и да гушне Сиринкс. Любимият й начин да отбелязва щастливите поводи напоследък.
Но бледа силна ръка кацна върху папката с чека.
— Бързате ли? — Усмивката на Максимус пак се разшири. — Ще е срамота красиво същество като вас да си тръгне тъкмо когато мислех да поръчам бутилка серат.
Пенливото вино от южна Валбара струваше около стотина златни знака. И очевидно караше нафукани кретени като този да си мислят, че женската компания им се полага по право.
Брайс му намигна и опита да издърпа папката към отворената си дамска чанта.
— Струва ми се, че вас няма да ви е срам, ако красиво същество като мен не си тръгне, господин Терциан.
Ръката му остана върху папката.
— Като се има предвид колко пари платих на шефката ви, би се очаквало да получа някакъв бонус към сделката.
И това ако не беше рекорд: вземаха я за проститутка вече два пъти за последните десет минути. Брайс не изпитваше неприязън към най-старата професия на света — само уважение и понякога съжаление към практикуващите я, — но грешното й причисляване към жриците на любовта бе водило до доста неприятни случки в миналото й. Въпреки това успя да отвърне спокойно:
— Боя се, че имам друг ангажимент.
Ръката на Максимус се спусна към китката й и я стисна достатъчно силно, за да й демонстрира, че е способен без особено усилие да счупи всичките й кости.
Брайс не допусна страх в мириса си, макар че стомахът й се преобърна. Беше си имала работа с такива като него, че и с по-лоши.
— Пуснете ръката ми, ако обичате.
Добави учтивото обръщение единствено заради Джесиба.
Максимус обаче огледа тялото й с типичната мъжка арогантност на безсмъртните.
— Някои предпочитат жертвата им да се прави на недостъпна. — Пак й се усмихна. — И по една случайност аз съм от тях. Ще ти хареса.
Тя срещна погледа му, мразейки онази част от себе си, на която й се прииска да се отдръпне уплашено от него. Която осъзнаваше, че той е хищник, а тя — плячка, и ще е цял късмет, ако успее дори да побегне, преди да я погълне цяла.
— Не, благодаря.
ВИП мецанинът притихна внезапно — сигурен знак, че се е появил някой по-голям и по-страшен хищник. Чудесно.
Може би появата му щеше да разсее вампира достатъчно, че тя да изтръгне китката си от ръката му. Заедно с чека. Джесиба щеше да я одере жива, ако си тръгнеше без него.
Максимус наистина погледна през рамото й към новия посетител. Ръката му така се напрегна върху нейната, че Брайс погледна назад.
Тъмнокос елф стоеше в другия край на бара. И гледаше право в нея.
Тя едва се сдържа да не простене. И то не по онзи начин, по който бе стенела преди малко с лъва.
Елфът продължи да я гледа, а Максимус вдигна горна устна, разкривайки дългите си кучешки зъби, които изгаряше от желание да впие в нея. Вампирът изръмжа предупредително:
— Моя си.
Думите му прозвучаха толкова гърлено, че Брайс едва го разбра. Тя въздъхна през носа си, а елфът седна на бара и си поръча питие на среброкосия силф зад него.